Години на инвестиции в градовете по китайско-руската граница имаха за цел да отворят вратата към взаимен просперитет и тясно партньорство между двете световни сили.
Улиците с дупки, бездомните кучета и празните витрини на Хейхе, на границата в далечния север на Китай, напомнят повече на западащ индустриален град в САЩ. Международният търговски център на града, триетажен търговски комплекс, някога беше популярен сред руските купувачи, търсещи кожи, кожени палта и обувки. Сега отворени са магазини само в едната половина от приземния етаж, разказва The Wall Street Journal.
„Хората нямат никакви пари“, казва 47-годишният търговец Янг Уен, един от малцината упорити търговци.
С изчезването на руските купувачи през последните три години по време на пандемичните затваряния на границите, Янг продаваше предимно руски матрьошки и други дрънкулки на случайни китайски туристи. Перспективата за повторно отваряне на границата не носи много надежда. Въпреки че витрините на магазините показват както кирилица, така и китайски йероглифи, малцина в Хейхе вярват, че руснаците имат излишни пари заради западните санкции и войната в Украйна.
Срещата в Москва между китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин демонстрира това, което те обявиха за партньорство без ограничения между техните страни. Но под повърхността има икономически, политически, културни и исторически разделения, които подкопават отношенията.
От десетилетия китайският износ до голяма степен е насочен към САЩ, Европа и Япония. Търговията между Русия и Китай нарасна с повече от 30% миналата година до 1,3 трилиона юана (189 милиарда долара). И все пак това представлява само една четвърт от стойността на вноса и износа между Китай и САЩ, показват данните на китайските митници. Хранителните магазини в Пекин, Шанхай и други по-богати китайски градове предлагат повече японско саке и австралийско говеждо, отколкото водка и хайвер.
Русия се стреми да наруши международния ред, включително чрез военни действия. Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу Путин за военни престъпления. Китай, който достигна своя икономически статус чрез статуквото, търси промени, които подкрепят интересите му, усложнявайки двунационалното сътрудничество, казват китайски и западни анализатори по сигурността.
Отношенията Китай-Русия далеч не са „монолитен блок“, пише Джао Лонг, учен от Китайските институти за международни изследвания в Шанхай, в неотдавнашен доклад. „Според визията на Пекин те никога не трябва да се превръщат в такива.“
В много отношения китайската и руската икономика са силно допълващи се. Русия изнася природни ресурси, от които Китай се нуждае, за да захрани индустриалната си икономика. Китай продава стоки, които руските потребители искат. По-специално на енергийния фронт, китайските покупки на петрол и газ след нахлуването в Украйна помогнаха на Русия да издържи на западните санкции.
Дългата и понякога изпълнена с насилие история между Русия и Китай остави след себе си недоверие. Музей в Хейхе е посветен на това, което изобразява като вековни агресии на руските войници срещу китайците. На руски граждани не е разрешено да влизат в музея, каза музейната охрана, заради притеснения, че може да се обидят.
Един експонат изобразява убийството на хиляди китайци в региона от руснаци през 1900 г. По високоговорител разказвач заключава, че руско-китайските отношения днес са били мирни, но Китай трябва да остане бдителен. „Никога не можем да забравим тази история“, казва разказвачът. „Ако изоставаш, ще бъдеш победен.“
Споделеното чувство на недоволство към САЩ до голяма степен е това, което е помогнало на Русия и Китай да превъзмогнат своите разделения и разногласия, казаха експерти по сигурността. В същото време санкциите правят Русия икономически по-зависима от Китай.
Китайският външен министър Цин Ган този месец похвали руско-китайските отношения като „нов тип международни отношения“, като същевременно повтори позицията на Китай, че страните не са в съюз. „Колкото по-нестабилен става светът, толкова по-наложително е Китай и Русия да развиват непрекъснато отношенията си“, каза Цин на пресконференция.
Китай призова за прекратяване на войната в Украйна, но избягва директните критики към Русия. Вместо това Пекин обвини САЩ, че са разпалили войната, като са предоставили оръжие на Украйна.
Министерството на външните работи на Китай заяви в изявление след публикуването на тази статия в WSJ, че икономическите отношения на страната с Русия са устойчиви и имат потенциал за по-нататъшно разширяване. „Китай и Русия последователно задълбочават сътрудничеството си въз основа на принципите на взаимно уважение и взаимна изгода“, казаха от външното министерство.
Кремъл не отговори на искане за коментар.
Езикът на Си по време на посещението му в Москва бе внимателно анализиран от западни служители и анализатори по сигурността, които се стремят да разберат намеренията на Китай спрямо Русия. За разлика от това протритите краища на китайските и руските икономически връзки са наяве за всички.
Изграждане на мостове
Преди повече от десетилетие Китай и Русия се споразумяха да построят железопътен мост над река Амур, който маркира участък от границата. Китайската страна на моста ще се свързва с малкия град Тонжиан, на около 450 км. югоизточно от Хейхе. Китайски служители казаха, че железопътната линия ще облекчи задръстванията и ще намали с 10 часа пътуването до Москва. Камионите, превозващи стоки в Китай, са се сблъскали с часове закъснения за проверки на пратките по руска граница, според документ от 2019 г. на служител на местната китайска централна банка.
Китайски работници започнаха работа по новия мост. До края на 2015 г. китайският участък се оформяше, според докладите на китайските държавни медии, но руснаците едва бяха започнали от своя страна. По-късно Китай научи, че Русия среща трудности да намери парите. През 2017 г. китайски служители казаха на държавните медии, че китайският суверенен фонд се е съгласил да вкара десетки милиони долари, за да помогне за плащането на дела на Русия.
„Проблемът на руската страна със средствата за строителството на „моста“ е напълно решен“, казаха местни власти. Те смятаха, че мостът ще бъде завършен година по-късно. Русия продължи да не спазва крайните срокове.
Трансграничният железопътен мост Тонжиан-Нижнеленинское най-накрая влезе в експлоатация миналата година, навреме за Москва да се възползва от засилената търговия с Китай, докато е изправена пред изолация от Запада. Китайското външно министерство заяви, че е работило в тясно сътрудничество с Русия по моста и отварянето му е изиграло положителна роля за трансграничния транспорт.
Друг новооткрит мост, в Хейхе, беше силно рекламиран в китайските държавни медии. Но не изглежда като икономическо благо. Откъм китайската страна на моста двама руски шофьори на камиони, мъкнещи нещо, което изглеждаха като метални стелажи, бездействаха близо до митнически контролен пункт. Камиони, пътуващи от Китай за Русия, пресичаха моста приблизително един на всеки пет минути и дори по-рядко в другата посока.
Най-голямото препятствие за търговията между двете страни са морските доставки, каза Хенри Джан, който управлява логистичен бизнес, базиран в централния китайски град Джънджоу, за доставки между Русия и Китай.
След като Русия нахлу в Украйна преди година, много западни корабни гиганти спряха да доставят товари в Русия. Оттогава цените за морски превози от Китай до Русия скочиха рязко, каза Джан. Той изчисли, че настоящият капацитет за корабоплаване е една пета от необходимия. „Капацитетът не може да бъде оправен в близко бъдеще“, каза той.
Валутен срив
Китай е внесъл руска соя на стойност около 380 милиона долара миналата година, която използва за олио за готвене и храна за животни, показват данни на китайските митници. Той е внесъл повече от 19 милиарда долара соя от САЩ.
Руският протекционизъм е една от причините да не продава повече соя на Китай, според китайски учени. Руските региони, които граничат с Китай, са плодородна почва за отглеждане на соя и други основни култури. От 2021 г. Русия наложи мита от 20% върху износа на соя в опит да принуди инвеститорите да изградят преработвателни предприятия в Русия. Руски вестник наскоро съобщи, че властите обмислят повишаване на тарифата до 50%.
Преди нахлуването в Украйна по-голямата част от търговията между Китай и Русия беше уредена в щатски долари или евро, споразумение, преобърнато от западните санкции. Китайските компании сега срещат трудности да получат заплащане. Проучване на служители от местната централна банка на китайски компании, които търгуват с Русия, установи, че след нахлуването в Украйна 60% от тях са спрели дейността си или едва се справят поради логистични и финансови пречки от санкциите.
Руските и китайските компании се стремят да търгуват повече стоки, използвайки китайския юан. Едната е Heihe City Dasheng Economic and Trade Co., която помага за изпращането на стоки напред-назад през границата от около десетилетие.
Една сутрин миналата седмица работниците товареха резервни индустриални части на камион, пътуващ за Русия. Мениджър на китайската компания каза, че неговите клиенти обикновено са китайски посредници в Русия, които не са пострадали от санкциите на САЩ, защото много от тях плащат в юани за вносни стоки, закупени от Китай.
По въпроса за търговското споразумение китайското външно министерство повтори позицията си, че „международните валути не трябва да се превръщат в коз за едностранни санкции“.
Нарастващата зависимост на Русия от юана прави Русия по-уязвима от действията на Китай, ако отношенията между двете страни се развалят, каза Александра Прокопенко, бивш служител на руската централна банка, който сега живее в Германия.
„Руските лидери обичат да подчертават безпрецедентното стратегическо сътрудничество между двете страни“, написа Прокопенко през февруари за уебсайта на Фондацията Карнеги за международен мир. „Но в действителност това сътрудничество прави Москва все по-зависима от Пекин.“