През годината, откакто Русия нахлу в Украйна и разтърси енергийните пазари в целия свят, апетитът на Китай към московския нефт, газ и въглища нарасна с бързи темпове, като вносът се увеличи повече от два пъти.
По данни на китайските митници разходите на Пекин за руски енергийни продукти, включително суров петрол и продукти, въглища и природен газ, са нараснали до 88 млрд. долара през годината до февруари, измествайки други купувачи, които избягваха руския износ заради войната. За сравнение този внос е бил 57 млрд. долара 12 месеца по-рано.
Нарастващият дял на Китай в руския износ е от ключово значение за все по-асиметричните отношения между Китай и Русия, разкрити по време на посещението на президента Си Дзинпин в Москва тази седмица. Русия получава надежден източник на финансиране за военната си машина въпреки международните санкции, докато гладната ѝ за енергия източна съседка получава огромни потоци от изкопаеми горива, често купувани на преференциални цени.
Данните за вноса през периода показват, че Русия е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, измествайки Саудитска Арабия. Тя е била и вторият най-голям източник на въглища след Индонезия и номер 3 за втечнен природен газ след Австралия и Катар. Последната класация не включва обемите на газа, транспортиран по суша, които Китай спря да отчита в началото на миналата година.
Вносът на суров петрол от Русия се покачи до 89,3 млн. тона след нахлуването в Украйна, което е увеличение спрямо 78,4 млн. тона през предходния период и изпреварва Саудитска Арабия с 86,8 млн. тона. Закупуването на руски втечнен природен газ нарасна с 52% до 6,86 млн. тона, а на въглища - с 33% до 76,4 млн. тона.
Повишеният апетит към руските суровини дойде на фона на като цяло по-слабото китайско търсене през 2022 г., тъй като стратегията за нулев Covid, пазарът на недвижими имоти в криза и забавящият се растеж в световен мащаб се комбинираха, за да задържат вноса му.
Сред суровините вносът на рафиниран алуминий почти се удвои до 538 607 тона, подкрепяйки руското производство, тъй като международните санкции намалиха търговията с обичайните му купувачи в Европа и на други места.
Други данни за вноса от Русия през годината до февруари (в сравнение с предходния период):
- Вносът на рафинирана мед спада с 33% до 281 908 тона - Вносът на рафиниран никел е спаднал с 14 % до 43 021 тона - Вносът на паладий е нараснал 1,3 пъти до 11 551 кг. - Вносът на злато се е увеличил с 68 % до 6 803 килограма - Вносът на пшеница е намалял с 13 % до 52 668 тона