Сърбия и Косово се споразумяха за стъпките за изпълнение на плана на Европейския съюз, насочен към разрешаване на споровете, които застрашават стабилността на Балканите, заяви ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел, който посредничи в последния кръг от преговори между враждуващите по време на войната страни.
Косово ще започне незабавно с разрешаване на "самоуправление" за местното сръбско малцинство, заяви Борел късно в събота на пресконференция в Охрид, Северна Македония, след 12-часови преговори. Въпросът за предоставяне на известна автономия на сърбите, живеещи в Косово, беше основна пречка за правителството в Прищина по време на предишните преговори.
"Косово и Сърбия се споразумяха за приложението на споразумението за пътя към нормализиране на отношенията между тях", заяви Борел. "Не става въпрос само за Косово и Сърбия, а за стабилността, сигурността и просперитета на целия регион."
Сръбският президент Александър Вучич и косовският министър-председател Албин Курти са подложени на натиск от страна на Вашингтон и Брюксел да сложат край на периодичното напрежение в момент, когато руската инвазия в Украйна продължава вече втора година. Нормализирането на отношенията им е условие Сърбия да напредне в преговорите за влизане в ЕС, а Косово да стане страна-кандидатка за членство в ЕС.
Борел заяви, че все още има много работа, която двете страни трябва да свършат, като добави, че постигнатото в събота споразумение не отговаря на първоначалното предложение на ЕС за анекс - своеобразна пътна карта за това как да се приложи споразумението.
"Страните не успяха да намерят взаимно приемливо решение, толкова амбициозно, колкото предлагахме", каза той. "Ние категорично ще изискаме от страните да изпълнят задълженията си. И двете страни ще бъдат обвързани със споразумението си, което ще бъде част от пътя им към Европейския съюз."
Миналия месец западните посредници осигуриха предварителното си съгласие за плана от 11 точки, изготвен от блока и подкрепен от САЩ.
Призиви за уважение Планът на ЕС призовава двете страни да зачитат териториалната цялост на другата страна, въпреки че Сърбия отказва да приеме едностранната декларация за независимост на Косово, направена през 2008 г., почти десетилетие след войната за територията. От своя страна Косово трябва да позволи известна автономия на сръбското малцинство, което остана в Косово с етническо албанско мнозинство след отделянето.
Въпреки че новият план не призовава Сърбия да признае суверенитета на Косово, той се разглежда като стъпка към нормализиране на връзките. Той може също така да помогне на Косово да се присъедини към Организацията на обединените нации, което Сърбия възпрепятства с подкрепата на Китай и Русия.
Белград смята Косово, държава с предимно етнически албанци и 1,8 млн. души население, за част от своята територия и за религиозно и културно сърце на сръбската нация. Ожесточението не позволява на нито една от страните да постигне напредък към членство в ЕС.
Миналата година косовските сърби блокираха пътища в Северно Косово в знак на протест срещу усилията на правителството да ги накара да приемат документи и регистрационни табели, издадени в Прищина, а не в Белград. Последва разпръснато насилие, след като Курти изпрати елитни полицейски части, за да затегнат контрола над района.
Курти разкритикува концепцията за автономия на местните сърби, която вече е предвидена в рамките на предишни споразумения, сключени с посредничеството на ЕС, като риск за целостта на Косово. Той също така се сблъска с отпор у дома заради направените отстъпки, както и Вучич в Сърбия, където твърдолинейните националисти го обвиняват в предателство на националните интереси.
В навечерието на преговорите хиляди хора се събраха в Белград, скандирайки "измяна" и обвинявайки Вучич, че се е поддал на западния натиск. Сръбският лидер заяви, че исканията на ЕС и САЩ за споразумение с Косово са се засилили, тъй като страната му не се е присъединила към санкциите, наложени на Русия заради инвазията в Украйна.