Модернизацията на въоръжените сили на Германия ще отнеме 50 години, за да завърши, ако продължи със сегашното си бавно темпо, според годишен доклад за състоянието на Бундесвера.
Ева Хьогл, парламентарен комисар по въпросите на въоръжените сили, изтъкна бавните обществени поръчки за отбрана в страната, които възпрепятстват така необходимото обновяване на Бундесвера, съобщи Financial Times. В доклада си от 170 страници, представен в парламента във вторник, тя приветства съобщението миналата година от канцлера Олаф Шолц, което включва специален фонд от 100 милиарда евро за военно обновяване и похвали решенията за закупуване на изтребители F-35, транспортни хеликоптери и въоръжени дронове.
Но Хьогл каза, че дори ако някакво ново оборудване е напът, през 2022 г. „нито цент не е пристигнал от специалния фонд“.
„Ако останем при сегашното темпо и съществуващите рамкови условия, ще отнеме около половин век, преди само настоящата инфраструктура на Бундесвера да бъде напълно обновена", каза тя.
Министерството на отбраната на Германия не отговори незабавно на искане за коментар, но миналия месец каза, че 30 милиарда евро са били „задължени по договор“, добавяйки: „И веднага щом стоките пристигнат . . . можем да платим това."
Хьогл каза, че войната в Украйна е изострила вече дълбоките проблеми с оборудването за въоръжените сили, тъй като „разумното и правилно“ решение на Берлин да изпрати набор от оръжия в Киев е създало празнини, които се оказаха трудни за запълване. Тя призова служителите да гарантират, че оборудването е „заменено бързо, за да не се повреди трайно оперативната готовност на Бундесвера“.
Тя повтори предишен призив специалният фонд да бъде утроен до 300 милиарда евро, твърдейки, че съществуващата сума няма да е достатъчна, за да компенсира сериозния недостиг в германските въоръжени сили.
Още милиарди, добави тя, ще бъдат необходими за попълване на изчерпаните запаси от боеприпаси, които не са покрити от фонда от 100 милиарда евро, във време, когато Европа се опитва да бъде в крак с яростното потребление на артилерийски снаряди от Украйна.
Докладът на Хьогл подчертава предизвикателствата, пред които е изправен новият министър на отбраната на Германия Борис Писториус, който беше назначен през януари след оставката на склонната към гафове негова предшественичка Кристин Ламбрехт.
Въпреки че Писториус спечели похвала дори от скептиците на правителството на Шолц и неговия отговор на войната в Украйна, анализатори предупреждават, че той трябва да се захване с огромната задача да преразгледа практиките на министерството и да ускори системата за обществени поръчки.
Самият Писториус се застъпва за допълнителни 10 милиарда евро годишно в текущите преговори за бюджета за 2024 г., за да се повишат годишните разходи за отбрана до 60 милиарда евро. Но министърът на отбраната от социалдемократите досега се бореше да убеди ястребовото министерство на финансите да одобри доплащането.
Дори тази цифра би била по-малка от сумата, необходима на Германия, за да изпълни задължението си към НАТО да изразходва 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана. Според предварителните данни на НАТО за 2022 г. Берлин е похарчил едва 1,44 процента от БВП за отбрана миналата година.
Бърза доставка на боеприпаси на Украйна
Европейският съюз се опитва да намери начин да задоволи непосредствените нужди на Украйна от боеприпаси, въпреки че държавите-членки вече са се съгласили политически да подкрепят Киев с допълнителни снаряди.
Очаква се ЕС да подпише съвместен план за доставка на боеприпаси за Украйна най-скоро следващата седмица, но е в застой как да осигури на Киев 155-милиметровите снаряди, от които се нуждае тази година, според източници на Bloomberg.
По-рано този месец европейските министри на отбраната подкрепиха предложението на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел да се използват 1 милиард евро от Европейския фонд за мир за незабавно снабдяване на Украйна с боеприпаси от съществуващите запаси. Още 1 милиард евро могат да бъдат използвани за съвместно доставяне на снаряди, докато всички допълнителни средства ще трябва да бъдат съгласувани от държавите-членки, каза Борел.
Но все още не е ясно какви обеми са налични от тези запаси и дали ще са достатъчни, каза един от хората. Освен това има опасения, че преговорите нямат необходимата спешност.
Украйна заяви, че ще има нужда от 1 милион снаряда тази година, а Естония изчисли, че това ще струва около 4 милиарда евро. Балтийската нация беше първата държава-членка, която постави въпроса на масата преди месец, като предложи спешно да се финансира увеличаването на производствения капацитет, за да се осигурят необходимите доставки тази година.