На Унгария може да ѝ се наложи да преосмисли близките си отношения с Русия в бъдеще поради променящите се геополитически реалности след нахлуването на Москва в Украйна, каза премиерът Виктор Орбан.
Въпреки че е в интерес на Унгария да поддържа връзки с Русия, особено поради енергийната си зависимост, отношенията на Европа с Москва може да не бъдат възстановени след приключването на войната, принуждавайки Унгария също да се приспособи, каза Орбан на икономически форум в Будапеща в четвъртък.
„Разбирам необходимостта от възстановяване на руско-европейските отношения след войната, но това е далеч от реалистично“, каза Орбан. „Ето защо външната и икономическата политика на Унгария трябва сериозно да помисли какви отношения можем да установим и поддържаме с Русия през следващите 10 до 15 години“.
Орбан беше обект на ожесточени критики от своите съюзници в Европейския съюз и НАТО за поддържането на тесни връзки с Русия, откакто президентът Владимир Путин нахлу в Украйна, което включваше изказване против санкциите на ЕС срещу Москва и забрана на доставката на оръжия за Украйна.
Не е ясно дали Орбан, чиито помощници според съобщения извършват технически приготовления за среща с украинския президент Володимир Зеленски, е сигнализирал за потенциален обратен завой на политиката си с изказването си.
Изявленията повториха тези, които той направи след четвъртата си поредна изборна победа миналата година, която не успя да доведе до промяна в политиката.
През февруари Орбан отказа да изпрати оръжия на Украйна след нахлуването на Русия, като заяви, че не иска страната му да бъде въвлечена във война. Миналия месец той се нахвърли върху германското правителство, което се съгласи да изпрати танкове.
В същото време Орбан се опитва да превърне Унгария в оръжеен център, за да печели от това, което се превърна в една от най-доходоносните индустрии в Европа. Това означава задълбочаване на връзките с корпоративна Германия, дори и докато бълва нападки срещу политиците в Берлин след като бе обявено, че Rheinmetall AG строи три завода в Унгария за производство на танкове, боеприпаси и експлозиви.
По-рано тази седмица стана известно, че Будапеща ще се бори в Съда на Европейския съюз, за да защити закон за образованието, който според Брюксел дискриминира хората въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност.
Министърът на правосъдието Юдит Варга заяви в публикация във "Фейсбук", че е подала насрещен иск до съда, тъй като правителството ще се придържа към позицията си, че образованието е въпрос, по който решенията се взимат от националните правителства.
Анти-ЛГБТ кампанията на Орбан ескалира през юни 2021 г., когато парламентът, доминиран от неговата партия "Фидес", прие закон, забраняващ използването на материали в училищата, за които се смята, че насърчават хомосексуалността и промяната на пола.
Конфликтът идва в момент, когато Брюксел отказва да изплати милиарди евро от така необходимите средства на ЕС за Унгария, докато Будапеща не приложи реформи за подобряване на съдебната независимост и справяне с корупцията.
Европейската комисия предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради анти-ЛГБТ закона в средата на 2022 г.
Според Брюксел законът нарушава правилата на вътрешния пазар на ЕС, основните права на хората и ценностите на ЕС.