Китай трябва да увеличи военния си бюджет, за да посрещне "сложните предизвикателства пред сигурността", заяви високопоставен китайски представител на фона на нарастващото геополитическо напрежение със САЩ.
"Увеличаването на разходите за отбрана е необходимо, за да се отговори на сложните предизвикателства пред сигурността и за да може Китай да изпълни отговорностите си като голяма държава", заяви Уан Чао, говорител на Конгреса на народните представители, висшия законодателен орган на страната. Той говори на пресконференция в Пекин в събота, ден преди официалния старт на ключовото политическо събитие.
Разходите на Китай за отбрана попаднаха в центъра на вниманието на фона на нарастващите търкания със САЩ по отношение на технологиите и войната в Украйна, както и на претенциите на Пекин към обширна част от Южнокитайско море. Появиха се и опасения за потенциален военен сблъсък между свръхсилите за Тайван.
Уан не даде прогнози за военните разходи, но отбеляза, че изразходваните средства като дял от брутния вътрешен продукт се поддържат в общи линии стабилни от много години и увеличението е "подходящо и разумно".
Общият фискален бюджет на страната, включително военните разходи, както и целта за икономически растеж за тази година ще бъдат обявени в неделя.
Разходите за армията, известна като Народна освободителна армия, се увеличават с поне 6,6% всяка година през последните три десетилетия, като са в крак с икономическия растеж или често го надхвърлят, въпреки че общата сума на разходите остава далеч по-малка от размера на военните разходи на САЩ.
"Бъдещето на Китай е тясно свързано с бъдещето на света. Военната модернизация на Китай няма да бъде заплаха за никоя държава, а вместо това е положителна сила за осигуряване на регионална стабилност и световен мир", добави той.
На първото си събрание след края на нулевия Ковид Народното събрание ще изслуша и плановете за това как висшите ръководители на страната ще укрепят икономиката, евентуално ще обновят управляващата партия и държавните институции и ще назначат нови служители на държавни постове - включително премиер, вицепремиери и други ръководни длъжности в областта на икономиката и финансите.
Основен акцент ще бъде целта за растеж на китайската икономика, възлизаща на 18 трилиона долара, която се очаква да бъде определена на повече от 5%. Ще бъде одобрен и бюджетът, като икономистите очакват правителството да се въздържи от въвеждането на големи мерки за стимулиране.
Съюзниците на Си Дзинпин Ли Цян и Хе Лифенг ще заменят съответно премиера Ли Къцян и вицепремиера Лиу Хе. Вероятно е да бъде назначен и нов управител на централната банка и министър на финансите. Широко разпространено е мнението, че сегашният управител на Китайската народна банка И Ган ще се оттегли от поста си, като на негово място може да се кандидатира банкерът ветеран Джу Хексин.
Миналата година ръстът на БВП беше само 3% - което е вторият най-бавен темп от 70-те години насам и под официалната цел от около 5,5% - тъй като подходът на правителството за нулева толерантност в борбата с Covid засегна настроенията на бизнеса и потребителите, а секторът на недвижимите имоти се срина.
Новите прогнози на Bloomberg Economics показват, че ако назначените от Си нови лица прокарат правилната комбинация от реформи за повишаване на производителността на работниците, стабилни търговски и технологични връзки със САЩ и компенсират последиците от бързото застаряване на населението, годишният растеж на Китай до 2030 г. може да достигне средно близо 5 %.
По-рано през седмицата Си обяви, че партията ще представи планове за "задълбочаване на структурната реформа" във финансовия сектор и ще упражнява по-голям контрол върху работата в областта на науката и технологиите. Тези области се смятат за някои от стратегическите за Китай, тъй като САЩ се опитват да попречат на Пекин да се сдобие с модерни компютърни чипове и други високотехнологични продукти.
Въпреки че вниманието на членовете на Постоянния комитет на Китайската народна партия е насочено предимно към вътрешните въпроси, може да има някои признаци на промяна по отношение на външната политика на Китай или отношенията с Тайван. Връзките със Запада, особено със САЩ, продължават да се влошават, последно заради предполагаем китайски шпионски балон, както и заради неотдавнашните твърдения на Вашингтон, че Китай обмисля да предостави оръжия на Русия.
Говорителят на партията Уан отхвърли опасенията, че този вид въпроси могат да дестабилизират отношенията на Китай с Европа, като заяви, че няма "фундаментални стратегически разногласия или конфликти" и двете страни могат да увеличат търговията и инвестициите, да обединят усилията си за справяне с глобални предизвикателства като изменението на климата и да настояват за политическо уреждане на международни и регионални горещи точки.
"През последните години някои хора твърдят, че Китай и Европа са "системни съперници", и изтъкват така нареченото китайско предизвикателство или китайска заплаха", каза той. "В основата си подобна реторика е продиктувана от манталитета на Студената война и идеологическите пристрастия."
Националният народен конгрес протича успоредно с Китайската народна политическа консултативна конференция - водещият политически консултативен орган на Китай, който включва делегати от широк кръг индустрии - от изкуството до бизнеса и правния свят. Заедно те се наричат Lianghui, или "Двете сесии".
Тазгодишното събитие ще приключи на 13 март, каза Уан, което го прави малко по-дълго от миналогодишната среща, съкратена от пандемията.