Инфлацията в Турция се забави до най-ниското си ниво от една година, въпреки че държавните разходи след смъртоносните земетресения и по-разхлабената парична политика могат все повече да представляват риск за цените.
Инфлацията се забавя в Турция през последните четири месеца, след като надхвърли 85%, най-високото ниво от 1998 г. насам. Рязкият спад до голяма степен е резултат от статистически ефекти, тъй като валутна криза от 2021 г., която накара цените да скочат спираловидно, създаде висока база за сравнение.
Потребителските цени са се повишили с 55,2% на годишна база миналия месец в сравнение с 57,7% през януари, според данни, публикувани в петък. Средната прогноза в проучване на Bloomberg сред икономисти бе 55,7%.
Но цените сега се охлаждат с много по-бавни темпове, като последиците от бедствието допълнително влошават перспективите, докато паричната политика остава изключително разхлабена.
Правителството също така планира програма за стимулиране, за да компенсира икономическите щети от земетресенията от 6 февруари, които може да са убили до 50 000 души и да са разрушили хиляди сгради. Около 100 милиарда лири (5,3 милиарда долара) са разпределени за усилия за подпомагане заедно с парични дарения на семействата.
„Гледайки напред, очакваме годишният основен процент да спадне до май. Но без забавящия ефект, идващ от по-високите цени на енергията през базовите периоди, следствие от войната в Украйна, базисната инфлация може да се окаже по-твърда. Заедно с инфлационния натиск, идващ от земетресенията и експанзионистичния фискален отговор на тях, годишната инфлация, дължаща се на базовите ефекти, може да избледнява по-бързо от очакваното", коментира Селва Бахар Базики, икономист от Bloomberg Economics.
В разрез с ортодоксалната икономическа политика президентът Реджеп Тайип Ердоган вече даде приоритет на паричните стимули преди трусовете, за да укрепи подкрепата на избирателите преди изборите през май.
Минималната работна заплата беше повишена с над 50% в началото на годината, а тази седмица парламентът одобри законопроект, който предоставя на над 2 милиона души ранно пенсиониране, решение, което може да струва 13,2 милиарда долара.
„Основният ценови натиск в Турция остава тревожен и вероятно се е влошил поради земетресението“, казаха анализатори на Goldman Sachs Group Inc. в доклад преди публикуването на данните. „И въпреки че очакваме изключително високите базови ефекти да намалят инфлацията в бъдеще, ние вярваме, че темпото на този спад ще бъде по-бавно от очакваното преди.“
Инфлацията на храните е 69,3%, спад от годишните 71% през януари; Месечната инфлация е 3,15%; Базисната инфлация, която изключва нестабилни артикули като енергия и храна, се ускори до 50,6% в сравнение с 53% през януари; Цените на производител, ранен индикатор за потребителската инфлация, са нараснали със 76,6% годишно, спад от 86,5%; Цените на енергията достигнаха 50% на годишна база в сравнение с 55% предходния месец.
Фокусът след бедствието е още повече върху запазването на евтините пари, които текат в икономиката.
Централната банка понижи основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 8,5% миналия месец, отчасти в отговор на природната катастрофа. Ердоган обеща бързо строителство в засегнатия район, който представлява около 10% от брутния вътрешен продукт на страната.
Опустошението също усложни изчисляването на икономическите данни.
Държавната статистическа служба каза в петък, че „цените на място“ не са могли да бъдат събрани миналия месец в провинции, засегнати от земетресенията. Вместо това те са били събрани с „данни от скенера за баркод на работното място“ и „данни за цените, събрани от интернет чрез техники за уеб скрапинг“, се казва в съобщението.