Сърбия и Косово са по-близо до сделка за нормализиране на отношенията

Лидерите на Сърбия и Косово се доближиха до споразумение за нормализиране на връзките, тъй като натискът от САЩ и Европейския съюз нараства да прекратят спора, който тлее, откакто водиха война през 1998-1999 г.

Тъй като войната в Украйна вече навлезе във втора година и не се вижда край, сръбският президент Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти са изправени пред натиск от страна на Вашингтон и Брюксел за облекчаване на спора, който застраши стабилността на региона.

След като седнаха на преговорите, спонсорирани от ЕС в Брюксел в понеделник, Вучич и Курти не обявиха споразумение. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел обаче каза, че ще проведат допълнителни преговори, за да вземат решение относно стъпките за прилагане на предложение от блока, насочено към излекуване на разрива. Не са необходими допълнителни разговори по действителното предложение, каза той.

„Днес беше постигнат напредък“, каза Борел. „В същото време е необходима още работа, за да се гарантира, че това, което беше прието днес от страните, ще бъде изпълнено.“

Въпреки че подробностите за плана не бяха разкрити, медиите в региона публикуваха информация, показваща, че то има за цел да доведе до постепенно развитие на отношения, основани на зачитане на териториалната цялост, неприкосновеността на границите и известна степен на автономия за етническите сърби, все още живеещи в Косово.

Това би било коренна промяна в отношенията, при които Сърбия в момента не признава суверенитета на Косово.

И двете страни се съгласиха да се въздържат от всякакви действия за подновяване на напрежението на място, каза Борел.

Разговорите ще се проведат в средата на март, каза Вучич и добави, че очаква „още много“ сесии. Все пак остават разногласия относно предложението да се даде автономия на сърбите, които все още живеят в Косово, каза той.

„Надявам се, че ще успеем да постигнем компромис, но се страхувам, че можем също да заседнем“, каза той.

Разногласията между съседите на практика им попречиха да напреднат към членство в ЕС.

Останали извън единния пазар на ЕС, Сърбия и Косово са доста под средния стандарт на живот в блока, с широко разпространена бедност и корупция.

Белград смята Косово, предимно мюсюлманска нация с около 1,8 милиона жители, за част от своята територия и религиозно и културно сърце на сръбската нация.

Въпреки че според съобщенията новият план не призовава Сърбия да признае Косово, той се разглежда като трамплин за нормализиране на връзките.

В крайна сметка това може да доведе и до включването на Косово в международни органи, което Сърбия прекара десетилетия в опити да предотврати заедно със своите съюзници Китай и Русия.

Разговорите следват период на ескалиране на напрежението между Косово и Сърбия, като Вучич обвини администрацията на Курти в Прищина, че е нарушила предишни споразумения, постигнати с посредничеството на ЕС, за да се даде на сърбите повече дума за това как се управляват.

От своя страна Курти разгневи малцинственото сръбско население в Косово, като предприе мерки за прилагане на правила, които изискват всички граждани да придобиват документи и регистрационни номера, издадени в Прищина, а не в Белград.

Стремежът към смяна на документи предизвика протести миналата година, при които етнически сърби издигнаха барикади, за да блокират граничните пунктове между Сърбия и Косово.

Още по темата

Сърбия вдигна граничната блокада, но напрежението с Косово остава

Сръбската армия е приведена в най-висока степен на готовност заради напрежението в Косово

Б. Банчев: При тежки геополитически кризи Европейският съюз започва да буксува

Крипто утопиите в Азия и на Балканите започват да губят блясъка си