Държавните медии на Китай често изтъкват големите постижения и амбиции на страната в Космоса, включително космическата станция и планирания изследователски пост на Луната. Но има нещо, което обикновено не споменават: Русия, нейният най-близък партньор в космическото пространство.
Когато през 2021 г. Пекин и Москва обявиха плановете си за съвместен лунен проект, това изглеждаше като мощен съюз, съчетаващ технологичните постижения на Китай с дълбокия руски опит в Космоса, датиращ още от първоначалната лунна надпревара. И все пак още преди войната на Русия в Украйна имаше съмнения за това какво може да предложи Москва на Пекин.
"Русия все още е един от най-големите играчи в областта на космическите изследвания, но ако погледнете траекторията на тази програма, тя наистина намалява по отношение на бюджета, персонала и възможностите", казва Мариел Боровиц, експерт по космическа политика и доцент в Технологичния институт на Джорджия в Атланта.
След пълномащабното руско нахлуване в Украйна преди година Китай омаловажава разговорите за космическа ос Пекин-Москва, дори когато дипломатите му твърдят, че отношенията между двете държави са стабилни. Китайските представители на Международния астронавтически конгрес през септември в Париж не споменаха Русия, когато обсъждаха лунния проект, а Русия често остава извън докладите на китайските медии за космическата програма на Пекин.
"Те обезсилват ролята на Русия", казва Боровиц.
Евентуалното посещение на Юрий Борисов, ръководител на руската космическа програма, в Китай още тази седмица едва ли ще промени тази траектория. През декември Борисов заяви пред руски медии, че страните са сключили ново космическо споразумение - изявление, което китайските власти не потвърдиха - но Пекин показа, че може да постигне много от целите си, включително орбитална космическа станция, сам.
Китайската космическа програма "в повечето случаи е настигнала, ако не и надминала, Русия", казва Хе Цисун, професор в Източнокитайския университет по политически науки и право в Шанхай. "За сътрудничество, като това в съвместната лунна изследователска станция, символиката е по-голяма от практическата стойност".
Мястото, където Пекин забелязва липсата на мощен съюзник, обаче, е в отпора срещу доминацията на САЩ.
В съревнованието за връщане на хора на Луната НАСА получи преднина през ноември с изстрелването на капсула без екипаж в лунна орбита. Това беше първата мисия в рамките на американската програма за кацане на астронавти на лунната повърхност до 2025 г. - срок, който мнозина смятат за амбициозен.
Китай не е оповестил график за плановете си да изпрати хора на Луната. "В обозримо бъдеще ще изпратим китайци да стъпят на Луната", заяви Джоу Дзиенпин, главен конструктор на Китайската пилотирана космическа програма, в интервю за държавна медия на 25 февруари, без да даде по-подробен график.
Китай също така се опитва да навакса изоставането си в разполагането на спътници в орбита около Земята.
Засега обаче Китай се опитва да използва космическата си програма като инструмент за мека сила, за да се конкурира със САЩ, което е една от причините планираната от Пекин и Москва Международна лунна изследователска станция - обявена за насърчаване на "изследването и използването на космическото пространство от човечеството за мирни цели" - да бъде отворена за други държави.
Но докато близо две дузини държави са се присъединили към договореностите "Артемида" - план, ръководен от САЩ, за определяне на правилата за дейности в Космоса, включително лунни станции - нито една държава не се е присъединила към Китай и Русия за ILRS.
Това разделение се разглежда от космическите експерти като сигнал за разногласия относно това кой ще определя правилата и стандартите за бъдещите изследвания. Сред държавите, които се присъединиха към споразумението "Артемида" през последните месеци, са Нигерия и Руанда - първите африкански държави, които направиха това. Тяхната стъпка е политически удар по усилията на Китай да получи дипломатическа подкрепа от африканските държави.
Друг неуспех дойде през януари, когато ръководителят на Европейската космическа агенция заяви, че 22-членната група няма планове нейни астронавти да пътуват до наскоро завършената космическа станция на Китай, отстъпвайки от споразумението, подписано през 2015 г. Сътрудничеството обаче продължава по отношение на спътник за изследване на слънчевите ветрове.
"Съществува този конкурентен разказ между Китай и САЩ, а в момента САЩ имат много повече желаещи партньори, отколкото Китай", каза Марк Хилборн, преподавател в катедрата по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон.
Представители на китайската и руската космическа агенция не отговориха на запитванията за коментар.
Няма съмнение за това как космическата програма на Русия е намаляла заради войната в Украйна. Конфликтът коства на космическата агенция Роскосмос партньорството с Европейската космическа агенция, която през април прекрати сътрудничеството по няколко лунни мисии и спря проект за изпращане на космически кораб до Марс.
Русия също така загуби бизнес от OneWeb Ltd. - подкрепена от правителството на Обединеното кралство, индийската телекомуникационна група Bharti и японската SoftBank Group Corp. - след като базираната в Лондон сателитна компания през март миналата година преустанови всички изстрелвания от контролирана от Русия стартова площадка.
Въпреки всичките си проблеми руската космическа програма не е мъртва. Миналата седмица Роскосмос обяви плановете си да изпрати сонда до Луната през юли. А руски и американски астронавти продължават да работят заедно на борда на Международната космическа станция. Но Русия заяви, че ще напусне Международната космическа станция след 2024 г., а тя трябва да бъде пенсионирана в края на десетилетието.
Изолацията на руската космическа програма подчертава необходимостта Китай да намери повече партньори в момент, когато страните се подготвят за нова ера на търговска космическа дейност. Ако единственият космически партньор на Китай е Русия, Пекин може да се окаже принуден да се противопостави на усилията на САЩ да определят правилата за развиващата се космическа икономика.
Китай има известен успех в ухажването на други бъдещи партньори. По време на пътуване до Саудитска Арабия през декември президентът Си Дзинпин приветства пътуването на астронавти от кралството и други страни от Персийския залив до китайската космическа станция. Космическите агенции на Китай и Обединените арабски емирства ще работят по съвместни проекти, включително луноход, обявиха двете страни през септември.
Освен това през януари компания, базирана в южния китайски град Шънджън, подписа предварително споразумение с Джибути за изграждане на космодрум в източноафриканската държава, който ще разполага със седем площадки за изстрелване на сателити и три площадки за тестване на ракети.
Дори и по-слаба руска космическа програма може да донесе ползи на Китай. Например двете страни се договориха да си сътрудничат в областта на космическите сензори за спътници за откриване на балистични и хиперзвукови ракети, каза Хилборн от Кингс Колидж.
Русия вероятно е по-напред по отношение на това как да използва и да въведе в експлоатация технологията, каза той и добави, че операциите на Китай за наблюдение в Космоса са много по-важни за Пекин, отколкото шпионските балони като предполагаемия, свален от американските военновъздушни сили на 4 февруари. Китай твърди, че този балон е бил метеорологичен апарат, отклонен от курса.
Борисов, който пое ръководството на Роскосмос миналата година, обеща да съживи руската програма, въпреки че сега страната е на далечно трето място по производство на сателити.
Дори и с помощта на Китай, способността на Русия да поддържа космическата си програма, особено след като не се вижда краят на войната в Украйна, ще остане под въпрос. И подобно на другите области на сътрудничество с Китай - от търговията до технологиите - Русия все повече се превръща в младши партньор.
"Руснаците не могат да поддържат собствената си лунна програма", казва Флориан Видал, научен сътрудник в UiT The Arctic University of Norway, който е публикувал статии за руската космическа програма. "Китай е лидерът."