Докато инвазията на Владимир Путин в Украйна навлиза във втората си година, трансформацията на руското общество под негово ръководство е в ускорен темп.
Руският лидер отприщи вълна от репресии, невиждана откакто неговият герой от КГБ Юрий Андропов управляваше, хвърляйки граждани в затвора и за най-малките намеци за поставяне под съмнение на официалната му линия, смесица от руска имперска и съветска носталгия, която набързо беше включена в учебните програми на училища и университети в страната. Художници, писатели и актьори са били преследвани от работните си места дори за внушаване на критични възгледи, техните произведения и експонати са заменени с нови, поддържащи неосъветските „традиционни ценности“, които Путин записа в закон. Ученици осъждат учители и свещеници, че предлагат мир вместо война.
За да засили подкрепата си, правителството на Путин раздаде парични стимули на гражданите в бедните региони на страната и закри малкото останали медии, които оспорваха официалната държавна версия на събитията. В организирани събития, щедро отразявани от държавните медии, Путин поддържа образа, че войната е далече, рядко я споменава директно, изтъквайки икономически успехи, нови социални помощи и обновени клиники. Това беше посланието на речта му за състоянието на нацията тази седмица, която обвини за конфликта САЩ и техните съюзници, но без намек кога войната може да приключи. Вместо това Путин предложи нови помощи на ветераните и техните семейства, рекламирайки стойността на бойния опит като „най-доброто училище в живота“.
Засега съобщението работи. Въпреки че инвазията се проточи много повече от няколкото дни, на които Кремъл първоначално се надяваше, и жертвите нараснаха в десетки хиляди, мнозинството руснаци казват, че са готови да продължат да се бият, според независими проучвания. Само около една пета от руснаците искат бърз край на войната, ако това означава признаване на поражение, според консултант на Кремъл.
Дария, 36-годишна счетоводителка, каза, че е категорично против плана на съпруга си да се включи доброволно в битка, когато той го обяви за първи път малко след инвазията миналата година, заплашвайки да го напусне, ако го направи. Съпругът ѝ, ветеран с боен опит, все пак се записа. По времето, когато той се върна в отпуск през лятото, тя беше променила решението си.
„Сега мисля, че съпругът ми е герой“, каза Дария, като помоли нейното фамилно име и провинциалният град, в който живее, да не се използват от страх, че говори открито пред американска медия. „Мъжете не трябва да се крият зад полите на майка си, когато страната им има нужда от тях“, добави тя. „Когато той се върне през март, планираме да изплатим ипотеката“ с приходите му, каза тя.
В цялата страна обяснението на Путин, че Русия се бие не с Украйна, а с целия „колективен Запад“, разказ, възприет след поредица от поражения в ръцете на силите на Киев, отекна повече от първоначалните твърдения, че войната е за отстраняване на правителството в Киев, според социологически проучвания. Фактът, че САЩ и техните съюзници всъщност не се бият, не разклаща това убеждение.
Възприеманата сила на подкрепата засилва увереността на Кремъл, че може да триумфира в конфликта, като надживее Украйна и нейните съюзници, дори ако това означава толериране на много по-големи жертви, според хора, близки до ръководството на страната.
Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин преустройва Русия, за да втвърди контрола си над обществото точно за такъв вид конфликт, смазвайки потенциалните заплахи за властта си и изкоренявайки противниците и противоположните възгледи. Откакто той изпрати войски в Украйна преди година, тези усилия се ускориха експоненциално. Служителите вече правят планове за кампанията му за преизбиране през 2024 г., което ще го задържи на власт поне до 2030 г., казаха източници на Bloomberg.
Кремъл прекара две десетилетия в изковаването на „мнозинството на Путин“ – десетките милиони руснаци, които са сигурни, че бившият агент на КГБ знае най-добре – и е уверен, че поддръжката все още е стабилна и готова за каквото и да реши Путин, казаха хората. Това вероятно ще бъде война, която може да продължи години, но също така може да бъде временно примирие, за да спечели време, за да се подготви за нова битка. В същото време проучванията показват, че всичко, което доближава войната до дома за руснаците - като миналогодишната мобилизация на 300 000 резервисти - предизвиква тревога и подкрепа за споразумение чрез преговори.
Образованата средна класа в най-големите градове на страната, която от десетилетия беше по-малко антагонистична към Запада, беше трансформирана или изкоренена. Повече от милион руснаци, много от които млади професионалисти, са напуснали страната в най-голямото изселване от 90-те години на миналия век. Онези от елита, смятани някога за относителни „либерали“, които останаха, са принудени да мълчат от страх от възмездие или са прегърнали антизападната линия на Кремъл.
Дмитрий Медведев, който като лично избран от Путин президент от 2008-2012 г. олицетворяваше надеждите на „либералното“ крило, се превърна в един от най-отявлените хардлайнери, заплашващи с ядрена война в публикации в социалните медии. Според запознати в Кремъл влиянието му расте, тъй като Путин цени ангажимента му. Висши служители вече редовно присъстват на срещите, които Медведев свиква, казаха хората. Путин го изпрати в Китай, ключов съюзник, и му даде разширена роля в надзора на военното производство.
Малката публична критика на официалната линия, която се толерира, е ограничена главно до хардлайнери, призоваващи за още по-голяма ангажираност към военните усилия, с повече удари по цивилни цели в Украйна или дори в НАТО.
„За мнозина стана невъзможно да запазят неутрална позиция“, каза Светлана Ерпилева от Лабораторията за публична социология, група изследователи, които са провели стотици анонимни интервюта с руснаци за техните възгледи за войната. „Те усещат обществения натиск и избират да подкрепят (войната).“
Втвърдяването на провоенните възгледи остави още по-изолирани малкото руснаци, желаещи да говорят открито срещу нея.
Мария Пономаренко, 44-годишна активистка от сибирския град Барнаул, беше обвинена миналата година съгласно закона за строгата цензура, приет след инвазията, за публикация в Telegram за смъртта на украински цивилни в Мариупол, град, обсаден от руски войски.
Но след като прекара няколко дни под домашен арест с бившия си съпруг и семейството му, тя поиска от съда да я върне обратно в затвора заради напрежението, причинено от техните провоенни възгледи. Първоначално съдията отказал, отстъпил едва след като поредният им спор за нахлуването завършил с насилие от страна на бившия ѝ съпруг, според Пономаренко. Миналата седмица тя беше осъдена на шест години затвор.
„За да докажа невинността си, е достатъчно да отворя конституцията и да прочета“, каза тя пред съда в заключителните си думи. „Ако има война, наречете я война“, каза тя. Законите за цензурата, приети миналата година, забраняват използването на тази дума за това, което Путин нарича "специална военна операция".
Неговото персонализирано управление е проникнало до най-ниските нива на системата. „Вярвате ли на нашия главнокомандващ президент Путин?“ беше последният въпрос на прокурора в нейния кръстосан разпит на московски студент, обвинен в публикуване на „фалшификати“ за войната в канал в Telegram. „Не, не вярвам на Путин“, каза 22-годишният младеж от стъклената клетка на обвиняемия. „Ето защо съм тук.“ Той е изправен пред девет години затвор, ако бъде признат за виновен.
След като хиляди бяха арестувани, спорадичните протести, наблюдавани в началото на войната, замряха. Активистът Иван Жданов каза, че опозицията все още кипи под повърхността, но е ограничена на фона на репресиите до относително незначителни действия като антивоенни графити и хакерство. Подобно на много други съюзници на хвърления в затвора опозиционен лидер Алексей Навални, Жданов напусна Русия преди инвазията.
След като социологическите проучвания показаха скок в общественото безпокойство и подкрепата за преговорите за прекратяване на войната след заповедта на Путин от 21 септември за мобилизиране на 300 000 резервисти за фронта, Кремъл бързо поднови усилията си да предпази по-голямата част от населението от въздействието на войната. Социолозите казват, че обществената тревога е преминала бързо, но подкрепата остава до голяма степен пасивна.
Все пак местните действия в подкрепа на войските се разрастват. Въпреки че много от тях са организирани или насърчавани от властите, много от тях са инициативи на местно ниво, от училищни групи, които събират тенекиени кутии, за да направят „окопни свещи“, които да изпращат на фронтовата линия, до женски групи, които плетат камуфлажна мрежа за военните.
В цяла Русия руснаците предават на властите свои съграждани дори за най-финия намек, че поставят под въпрос войната.
В южния град Краснодар миналото лято съдът глоби местен жител за публикация в чата на WhatsApp за жителите на жилищната му сграда за мемоарите на съветски ветеран от Втората световна война, разказващи за малтретирането на войските срещу германски цивилни след падането на Берлин. Съсед го предаде на полицията, която го обвини по нов закон, забраняващ критиката на ролята на Червената армия във войната. Путин се опита да направи паралели с тази борба в мобилизирането на подкрепа за своята инвазия в Украйна.
„Всеки поддръжник на войната гледа телевизия, тази пропаганда наистина е оръжие за масово унищожение“, каза адвокатът Алексей Аванесян.
Руснаците показват нарастващо търсене на по-репресивни мерки срещу тези, смятани за предатели и критици, според консултанта на Кремъл. Властите реагираха бързо. Въпреки че все още са далеч по-малко мащабни от тези, наблюдавани в съветската епоха, репресиите по време на война са довели до преследване на над 400 души за действия, считани за протести или нарушения на новите закони за цензурата, според групата за мониторинг OVD-Info.
По-рано този месец, след като Министерството на културата, в отговор на оплакване от посетител, започна официално разследване дали московската Третяковска художествена галерия спазва „традиционните ценности“ на Путин в своите експонати, уважаваният ѝ директор беше отстранен.
Законодателите обмислят планове да лишат критиците, които са напуснали страната, от тяхната собственост и гражданство, наказания, прилагани за последно в съветската епоха. Друг проект на закон ще изисква използването на книжовен руски език в опит да се „защити руския език от прекомерната употреба на чужди думи“.
„Кремъл изгражда нова имперска идентичност за руското общество от чувства на нараняване, негодувание, несигурност и параноично очистване от „предатели“ и „чужди агенти“, каза Максим Крупски, адвокат, който защитава активисти и други, замесени в непрекъснато разрастващата се репресивна кампания на правителството.
Путин е поставил специален акцент върху това да гарантира, че неговата реваншистка визия за историята и мисията на Русия е отразена в учебниците и образователната система. Нов задължителен том, който трябва да се изучава от студентите, подчертава традицията на "силната ръка" в Русия през вековете, включително и сегашната епоха. А миналата седмица Кремъл отпусна 18,6 милиарда рубли (250 милиона долара) за нова мрежа от „патриотични“ летни лагери за деца. Специалните училищни уроци, подчертаващи твърдението на Кремъл, че Русия се бори срещу западното посегателство от векове, ще бъдат разширени, за да включат и родители.
„Ако сегашната политическа система остане при съществуващите лидери още около 10 години, това е пълен учебен цикъл за индоктриниране“, каза Екатерина Шулман, руски политолог, който сега живее в Берлин. „И не толкова в патриотизма и тези експанзионистични глупости, а в лицемерието и привикването към лъжи.“