Финансовите ръководители на Европейския съюз остават далеч един от друг по въпроса колко гъвкавост да позволят на страните да намалят дълговата си тежест, докато Европейската комисия настоява за споразумение до следващия месец.
Германия, най-голямата икономика в блока, не може да приеме предложената от ЕК реформа на фискалните правила във вида, в който е, каза министърът на финансите Кристиан Линднер пред репортери в Брюксел във вторник, добавяйки, че планът се нуждае от съществени промени.
„Ние признаваме инвестиционните нужди на държавите-членки, имаме нужда от инвестиции в частния и публичния сектор за зеления преход, но това не е извинение да избягваме структурните реформи в нашите икономики“, каза той преди срещата на колегите от ЕС. „Отворени сме за повече гъвкавост в средносрочна перспектива, но се нуждаем от надеждни пътища за намаляване на дълга и по-ниски дефицити.“
Линднер добави, че съществуващите лимити съответно от 60% и 3% от брутния вътрешен продукт върху дълга и дефицитите на страните – цели, които малко нации постигат – са фиксирани.
ЕС преразглежда своя Пакт за стабилност и растеж, за да се опита да смекчи фискалните правила на блока, които бяха преустановени по време на пандемията от Covid-19, за да позволят на правителствата свобода на разходите, и трябва да влязат отново в сила от 1 януари.
Възприемане на пазара
Значителен брой финансови министри бяха критични към предложението на Комисията за двустранно договаряне на пътища за намаляване на дълга със страните членки, казаха хора, запознати с дискусията на срещата във вторник. Те подчертаха, че са необходими общи правила и предсказуемост и изразиха безпокойство относно възприемането на идеята от пазара.
Говорейки на пресконференция след срещата, шведският министър на финансите Елизабет Свантесон каза, че има споделени области, но остава много работа.
„Смятахме, че е важно да имаме по-силна национална собственост, като същевременно поддържаме силен набор от общи правила и рамки“, каза тя. „Намирането на правилния баланс между тези две ще бъде ключът.“
Това беше отразено в коментарите на италианския министър на финансите Джанкарло Джорджети, който каза, че страната му иска отговорността на отделните държави да бъде подчертана.
„Съгласни сме, че трябва да се вземе предвид специфичната ситуация на всяка страна“, добави той.
Вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис каза на пресконференцията, че има широко сближаване по някои ключови принципи, като осигуряване на устойчиви публични финанси чрез комбиниране на постепенни фискални корекции с реформи и инвестиции, по-голям средносрочен фокус и по-добро отразяване на предизвикателствата пред отделните държави.
Той призова министрите да постигнат възможно най-голям консенсус навреме за срещата на Европейския съвет следващия месец на 23-24 март и каза, че комисията има за цел да представи законодателни предложения скоро след това. Всички промени ще трябва да получат одобрението на парламента преди края на мандата му през пролетта на следващата година.
Освен това въз основа на тези дискусии комисията ще предостави фискални насоки за следващата година на държавите членки през март, за да им даде достатъчно време да подготвят националните бюджети.
Здрави финанси
Ирландският министър на финансите Майкъл Макграт каза по-рано, че страната му като цяло подкрепя предложенията на комисията и е отворена за промени в пакта, въпреки че призна, че има опасения сред някои държави-членки.
Френският министър Бруно Льо Мер добави преди срещата, че е важно да се намери добър баланс между връщането към стабилни публични финанси сред всички държави-членки и необходимостта от инвестиране в зелена промишленост и борбата с изменението на климата.
Финансовият министър каза, че иска да види нови правила, определени през следващите месеци.