От години НАСА засажда семената на това, което се надява един ден да разцъфти в пълноценна лунна икономика. В бъдеще частни компании биха могли да превозват хора и товари до и от Луната, създавайки база за научни изследвания и евентуално добиване на ресурси и дори лунен лед като съставка за направата на ракетно гориво. Това е грандиозна визия, която може да започне да се оформя тази година и в крайна сметка да доведе до пазар, на който компаниите могат да използват лунната среда, за да реализират печалба, както правят сега с орбитални сателити.
Много неща ще трябва да се случат по правилен начин, за да може това бъдеще да се реализира през следващото десетилетие, като се започне с превръщането на пътуванията до и от Луната в рутинни като изстрелванията на сателити. Засега лунната икономика се състои главно от пари от договори на НАСА и вероятно ще остане така и през десетилетието. Ако трябва да се появи самоподдържаща се лунна икономика, частните компании ще трябва да намерят начини да правят бизнес на Луната, който не разчита на държавни пари.
„Първата бариера е: могат ли да стигнат до там?“ каза Чад Андерсън, управляващ партньор във фирмата за рискови инвестиции Space Capital. „Тогава идва: могат ли да стигат дотам редовно и надеждно?“
През ноември НАСА стартира първата от няколкото мисии до Луната в своята програма Artemis, изпращайки космически кораб в лунна орбита и връщайки го обратно на Земята, предшественик на завръщането на хора обратно на лунната повърхност за първи път от повече от половин век. Но този път НАСА планира да остане за дълго време. Агенцията се обръща за помощ към частния сектор, с цел същевременно да насърчи потенциален търговски пазар.
Първата стъпка на агенцията е възлагането на договори за разработка на търговски космически компании за проектиране и изстрелване на космически кораби, които могат да превозват полезни товари и евентуално хора до лунната повърхност. Тази година три частни компании се борят да бъдат първите, които ще приземят непокътнато превозно средство на Луната. Но гладкото приземяване би било само малка стъпка в правилната посока. Поддържането на оборудването в лунната среда представлява големи технически предизвикателства, като се има предвид средното му разстояние от Земята - близо 382 500 километра и температури, които могат да варират от 121 градуса по Целзий до -133 по Целзий). А транспортирането до и от Луната, в най-добрия сценарий, е на десетилетия разстояние от това да стане достъпно и рутинно.
„Надявам се, че ще стигнем дотам“, каза Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА. „Скептичен съм кога точно.“
През последното десетилетие най-големите инвестиции в космическата индустрия бяха много по-близо до планетата. Около 99 процента от инвестициите в космоса през това време, или около 272 милиарда долара, са отишли към сателити и ракети, които ги пренасят до земната орбита. Новосъздаденият лунен пазар е част от по-широка категория инвестиции в нововъзникващи пазари, каза Андерсън, която включва сателитно обслужване и космически местообитания. Общо тези пазари съставляват само $3,3 милиарда инвестиции в космоса през последното десетилетие.
„Това е много по-висок риск. Има риск на квадрат или дори риск на куб. Вие инвестирате в нещо, но това зависи от нещо друго, което се разработва в същото време“, каза Андерсън. „Вие поемате риск за екосистемата.“
Завръщането на НАСА на Луната, започнало при администрацията на Доналд Тръмп и продължило при президента Джо Байдън, беше катализаторът, който направи този риск приемлив за някои. „Когато обявите Луната за стратегически интерес, това означава, че правителството ще похарчи пари за Луната“, каза Стив Алтемус, президент и главен изпълнителен директор на базираната в Хюстън космическа компания Intuitive Machines.
Най-голямата награда отиде при SpaceX през април 2021 г., когато НАСА възложи на компанията договор за 2,9 милиарда долара за разработване на своя масивен космически кораб Starship в спускаем апарат, който може да превозва хора до и от лунната повърхност.
По-малко известна е програма за подпомагане на култивирането на флотилия от по-малки роботизирани космически кораби за транспортиране на полезни товари до Луната. Програмата Commercial Lunar Payload Services (CLPS) помага на компаниите да финансират разработването на тези роботизирани кацащи апарати. Идеята е НАСА в крайна сметка да стане клиент, купувайки място на тези космически кораби, след като бъдат завършени, което компаниите биха могли да използват, за да печелят допълнителни приходи, като превозват товари за други плащащи клиенти. През 2019 г. НАСА възложи първия кръг от многомилионни договори за CLPS на три компании, две от които, Intuitive Machines и базираната в Питсбърг Astrobotic Technology, все още се борят коя ще стигне първа до Луната.
Intuitive Machines и Astrobotic планират да кацнат на Луната някъде тази година. Intuitive Machines планира да кацне на южния полюс на Луната в края на юни след изстрелване с ракета Falcon 9 на SpaceX, докато Astrobotic се насочва към най-голямото тъмно петно от близката страна на Луната, наречено Oceanus Procellarum. Пътуването на Astrobotic ще бъде дебютното изстрелване на ракетата Vulcan от United Launch Alliance.
Те също се състезават с конкурент: японска компания, Ispace Inc., вече изстреля кораб, който е на път към Луната с надеждата да стане първата частна компания, която ще приземи превозно средство непокътнато на повърхността. (Израелска организация с нестопанска цел, SpaceIL, имаше проекти за кацане на Луната през 2019 г., но корабът ѝ се приближи твърде бързо и се разби на повърхността.)
Intuitive Machines казва, че ще реализира печалба при първите си полети, отчасти чрез продажба на пространство в своя спускаем апарат на клиенти, различни от НАСА, включително Columbia Sportswear и Lone Star Data Holdings, Inc. Astrobotic също носи полезни товари, които не са на НАСА. Сред клиентите са университетът "Карнеги Мелън" и Германският аерокосмически център. Някои клиенти искат да изпробват различни товари в суровата лунна среда.
„Можем да еволюираме от НАСА като основен клиент на дейности, като помагаме за създаването на лунна икономика, до един от многото клиенти“, каза Джим Ройтър, асоцииран администратор на НАСА за космически технологии.
Тази стратегия - компаниите получават помощ от НАСА, но са заложили собственото си бъдеще в надпреварата - е била използвана в миналото, когато космическата агенция се надяваше да насърчи иновациите в нова област на космоса, независимо дали за изстрелване на сателити или изпращане на астронавти и туристи в ниска околоземна орбита.
„Винаги на нови пазари правителството води пътя“, каза Андерсън. „Такъв беше случаят с космическата икономика като цяло преди 12 години, преди SpaceX.“
Докато НАСА напредва със своята програма Artemis, космическата агенция казва, че ще има нужда от набор от лунни услуги, всичко от производство на електроенергия, транспорт на товари, комуникации и много други. Надеждата е, че частните компании ще участват в наддаването за тази работа. Но в крайна сметка НАСА не иска да бъде единствената, която плаща за стоки и услуги на Луната. И след като могат да бъдат осигурени редовни и по-достъпни пътувания до Луната, може да се появят нови възможности.
Един потенциален източник на бъдещ бизнес може да се съсредоточи върху използването на природните ресурси на Луната, предимно лунен лед, за който се смята, че се намира в постоянно засенчени райони на южния полюс на Луната. НАСА и други предложиха използването на този лед за осигуряване на вода за местообитание или превръщането му в ракетно гориво за космически кораби.
Лунният лед може да не е единствената награда. Ройтър посочи потенциала за извличане на кислород от почвата, както и метали и метални минерали, които могат да бъдат използвани за производството на инфраструктура за лунна база и други цели. „Това, което се опитваме да направим, е да създадем среда, в която можем да бъдем клиенти и да можем да черпим от тях и да бъдем един вид съразработчик, ако желаете“, каза Ройтър.
Нови пазари, все още неизвестни, могат да се появят през следващите години, каза Майк Голд, изпълнителен директор в стартиращата компания Redwire Space и бивш асоцииран администратор за космическа политика в НАСА.
"Най-голямата търговска дейност" на Луната, каза Голд, "вероятно е тази, която дори не обмисляме в момента."
Но ще бъде ли достатъчна продажбата на място на лунен спускаем апарат, за да се поддържа една компания в дългосрочен план? Възможно е всичко това да бъде началото на процъфтяващ търговски пазар. Също така е възможно НАСА да се наложи да служи като основен клиент в обозримо бъдеще. Ако това се случи, Андерсън твърди, че лунният пазар никога няма да стане напълно комерсиален, а по-скоро нещо подобно на масивна отбранителна програма, разчитаща най-вече на държавни договори, като пазара на самолетоносачи.
Така че, докато има много обещания както за лунните кацащи апарати, така и за по-големите превозни средства като Starship на SpaceX, лунната икономика ще остане само полет на фантазия, докато някой действително не кацне цял там. Дори тогава ще мине много време, преди някой да направи пари на Луната.