Докато държавите ѝ се провалят, Африка се превръща в център на тероризма
През 2021 г. в Африка на юг от Сахара се падат 48% от всички смъртни случаи от насилствен екстремизъм и 21% от атаките
Обновен: 18:37 | 11 февруари 2023
Неспособността на държавите да предоставят основни услуги и сигурност и да създават работни места в голяма част от Африка, варираща от зоната Сахел на запад до Сомалия на изток и Мозамбик на юг, превърна континента в глобален епицентър на екстремистко насилие, заяви Програмата на ООН за развитие (UNDP).
През 2021 г. в Африка на юг от Сахара се падат 48% от всички смъртни случаи от насилствен екстремизъм и 21% от атаките, казва UNDP в своя доклад „Пътуване към екстремизма в Африка“, публикуван тази седмица. Една трета от тези смъртни случаи са само в четири държави - Сомалия, Буркина Фасо, Нигер и Мали. Между 2011 г. и 2020 г. повече от 50 000 души са загинали в резултат на екстремистко насилие на континента.
„В отсъствието на държавна институция, осигуряваща основните услуги за сигурност, върховенство на закона или функциониращи съдилища, хората по същество се обръщат към тези насилствени екстремистки групи“, каза в интервю Ахим Щайнер, администратор на UNDP. „Те предоставят алтернатива под каквато и да е форма.“
Докато разпространението на екстремистки групи създава нарастващи проблеми за Африка, като смъртните случаи от тероризъм се увеличават десетократно в Сахел от 2007 г. насам и икономическите разходи между 2007 г. и 2016 г. се оценяват на 97 милиарда долара, колапсът на държавните служби в страни като Буркина Фасо и Сомалия заплашва целия свят.
„Намираме се в момент, в който развитието се срива и условията, които всъщност движат насилствения екстремизъм, нарастват експоненциално“, каза Щайнер. „Все повече и повече хора всъщност се опитват да напуснат собствената си страна, която наричат дом.“
В допълнение към миграцията, както към развитите страни, така и към претоварените съседни държави, оставянето на екстремистките групи да процъфтяват може да ги накара да изнасят насилието в световен мащаб, както се случи с Осама бин Ладен в Афганистан, каза той.
Докладът на UNDP се основава на интервюта в продължение на две години с 2196 души, три пъти повече, отколкото в проучване, проведено от програмата през 2017 г. От тях 1000 са били бивши членове на насилствени екстремистки групи, някои от които са били насилствено вербувани, а други са се присъединили доброволно.
Факторите за присъединяване включват липса на образование, изолация и бруталността на правителствените сили. Повечето от интервюираните са бивши членове на Боко Харам в Нигерия, Ал-Шабаб в Сомалия и Джамаа Нусрат ул-Ислам уа ал-Муслимин, или JNIM, свързаната с Ал-Кайда коалиция в Западна Африка.
Религията е вторичен фактор
И все пак, докато по-голямата част от екстремистките групи, върху които се фокусира изследването, са ислямисти, религията е вторичен фактор, осигуряващ „платформа, а също и разказ“, каза Щайнер. Ако повече пари бяха насочени към развитие, вместо към борба с екстремистите, с военните разходи на юг от Сахара, възлизащи на 20,1 милиарда долара през 2021 г., по-малко хора биха били тласнати в екстремистки групи, се казва в доклада на UNDP.
Вече може да се види икономическото въздействие на насилието. Голяма част от Северна Нигерия, Мали и Буркина Фасо са недостъпни поради заплахата за сигурността и TotalEnergies SE спря проект за природен газ на стойност 20 милиарда долара в Мозамбик след нападение от ислямистки бойци.
„Трябва да имаме много по-фундаментален размисъл за това какво работи и какво не работи“, каза Щайнер. „Тези по същество сривове на национални държави, на които сме свидетели, в крайна сметка ще имат подобен на рак ефект не само върху съседните страни, но в крайна сметка и върху глобалното чувство за човешка сигурност.“