Германия и Франция предупредиха, че европейските предприятия ще трябва да разгърнат инвестиции в почти безпрецедентен мащаб, за да не изостанат от американските и китайските фирми, тъй като страните преустройват икономиките си, за да ги направят по-благоприятни за климата.
Германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се срещнаха в Париж в неделя, за да обсъдят как Европейският съюз трябва да реагира на Закона за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън, който включва около 500 млрд. долара нови разходи и данъчни облекчения за 10 години в полза на американските компании.
ЕС твърди, че законът, влязъл в сила тази година, не е в съответствие с международните правила и ще подтикне компаниите да преместят инвестициите си от Европа в САЩ. Лидерите на блока ще се срещнат следващия месец, за да обсъдят възможностите си, като една от тях е да подадат жалба в Световната търговска организация.
"Първото нещо, което трябва да направим, е да се уверим, че ние като Европейски съюз не сме третирани по-лошо от непосредствените си съседи като Канада и Мексико, например - това не може да бъде прието", заяви Шолц на съвместна пресконференция с Макрон в Елисейския дворец, като добави, че САЩ са сигнализирали за "голямо разбиране" по този въпрос. "В момента съм много уверен, че ще постигнем необходимото разбирателство през първата половина на годината."
Макрон добави: "Имаме реално сближаване на мненията относно отговорите, които даваме".
Надпревара за субсидиите
Законът на САЩ ще субсидира енергийните източници на бъдещето - от водород до батерии, вятърна и слънчева енергия, и ще има за цел да направи производството самостоятелно и да гарантира, че страната не е зависима от Китай или други държави.
Германия и Франция призоваха САЩ да коригират закона, за да дадат на европейските компании повече гъвкавост да се възползват от предлаганите кредити. Но длъжностните лица в ЕС са все по-скептични, че Вашингтон ще направи значими промени, и започнаха да набелязват начини за защита на европейската промишленост.
Отговорът на ЕС вероятно ще включва предоставяне на по-голяма свобода на действие на държавите-членки да инвестират в собствените си компании и ще пренасочи съществуващите средства на ЕС към нуждаещите се фирми. Те ще обсъдят също така колко мащабен ще бъде всеки план и, което е важно, дали ще включва нови пари.
Като част от стремежа за диверсификация от руските енергийни източници Макрон заяви, че планираният подводен тръбопровод, свързващ Барселона и Марсилия, предназначен за пренос на водород, ще бъде разширен, за да включи и Германия. Проектът, известен като BarMar или H2Med, има за цел да свърже Португалия и Испания с Франция, за да транспортира около 10 % от нуждите на ЕС от водород до 2030 г.
Европейски отговор
Американският закон за климата и реакцията на Европа породиха опасения от предоставянето на „реципрочни субсидии“ и нов протекционизъм, който ще раздели световната икономика и ще повиша цените за потребителите. Но Шолц заяви, че според него зеленият тласък няма да предизвика търговска война между трансатлантическите съюзници.
Ръководителят на ЕС по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер предупреди, че твърде голямата национална подкрепа за компаниите може да постави в неравностойно положение по-малките и по-бедните страни, които имат по-малък фискален капацитет. Германия и Франция, двете най-големи икономики в ЕС, се възползваха най-много, след като Европейската комисия, изпълнителният орган на блока, облекчи съществуващите правила, за да помогне на фирмите да се справят с високите разходи за енергия.
Шест държави - Дания, Финландия, Ирландия, Нидерландия, Полша и Швеция - вече призоваха Европейската комисия да прояви голяма предпазливост при промяната на временната кризисна рамка на ЕС. Те предупредиха за риска от фрагментация на вътрешния пазар, вредни състезания по субсидиране и по-слабо регионално развитие.