Най-големият протест откакто Еманюел Макрон пое властта подготвя почвата за продължителна борба за пенсионната реформа, която вероятно ще определи наследството на френския президент, защото нито той, нито профсъюзите оставят място за компромиси.
Повече от един милион души излязоха по улиците в четвъртък, водени от профсъюзите, които се противопоставиха на плана на 45-годишния лидер за премахване на дефицита в пенсионната система чрез увеличаване на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години.
Окуражени от широката обществена опозиция, профсъюзите призоваха за повече действия и безредици, когато правителството представи плана си пред кабинета в понеделник. Те ще проведат още един ден на координирани стачки и протести на 31 януари.
"Тази реформа е неприемлива и противоречи на интересите на населението", заявиха синдикатите в съвместно изявление. "Решени сме да имаме справедлива пенсионна система, финансирана по различен начин на разпределение на благата".
Усилията да се преразгледа пенсионната система, като се накарат французите да работят по-дълго, често са били гибелта на предишни правителства, които са били принудени да отстъпят пред протестите, парализирали страната. Сега една продължителна конфронтация ще постави на изпитание решимостта на Макрон, който представя пенсионната реформа като жизненоважна стъпка в своята про-бизнес реформа на френската икономика.
"Силно вярваме, че тази реформа е необходимост за Франция", заяви министърът на финансите Бруно Льо Мер пред Франсин Лакуа от телевизия Bloomberg на Световния икономически форум в Давос в петък. "Затова ще се придържаме към тази реформа, дори ако, разбира се, във френския парламент ще има дебат. Може да има някои подобрения на реформата."
Ако властите продължат да настояват за реформата въпреки съпротивата това ще доведе до изразходване на политически капитал в момент, когато Макрон вече е отслабен и няма мнозинство в парламента. Но отстъплението би поставило под съмнение репутацията му на реформатор, подкрепящ бизнеса, и би увеличило рисковете за публичните финанси, които са подложени на натиск от рекордната дългова тежест, която достигна 114% от брутния вътрешен продукт на страната.
От ключово значение за следващите стъпки на Макрон е дали профсъюзите ще успеят да запазят подкрепата, която имат за стачки и протести. Проучванията на общественото мнение показват, че засега те имат огромна подкрепа сред по-широкото френско население, като проучване на Ifop за радио Sud показва в четвъртък, че само 28% подкрепят плана за пенсионна реформа.
Задвижването на синдикатите се дължи и на рядкото единство по въпроса на обикновено фрагментираните работнически движения във Франция. Според Жан Гросе, директор на Обсерваторията за социален диалог към мозъчния тръст "Фондация Жан Жорес", те не са обединявали сили в такава степен от протестите срещу пенсионната реформа на бившия президент Никола Саркози през 2010 г.
Популярността на Саркози така и не се възстанови и дясноцентристкият президент беше победен на изборите през 2012 г. от социалиста Франсоа Оланд, който обеща да отмени някои от промените.
"Реформата беше приета, но предизвика трусове в страната в следващите осем до десет месеца", казва Гросе. "Правителството плати висока политическа цена."
През 1995 г. министър-председателят Ален Жюпе се отказа от плана си за пенсионна реформа, след като стачките спряха работата в страната за около месец.
Макрон вече отстъпи веднъж по отношение на пенсиите, като се отказа от плана за 2019 г. за рационализиране на сложните системи в страната след едни от най-продължителните транспортни стачки в историята на страната. Тогава правителството му заяви, че е направило пауза и след това се е отказало от плана заради пандемията от Covid.
Но този път Макрон посочи, че няма да отстъпи. Той твърди, че принуждаването на французите да работят по-дълго е от съществено значение, за да се повишат сравнително ниските нива на заетост сред възрастните хора и да се избегне постоянният дефицит в публичната система, финансирана от вноските на работниците.
Макар че неговото правителство посочи, че може да има малки промени в плана, когато той се обсъжда в парламента през февруари и март, то също така посочи, че всички промени трябва да бъдат финансирани, поради което е малко вероятно промяната на пенсионната възраст да бъде отменена.
"За да бъде пактът между поколенията справедлив, тази реформа трябва да бъде осъществена", заяви Макрон в четвъртък. "Затова ще го направим с уважение и в диалог, но с решителност и чувство за отговорност".