Турската централна банка запази лихвените проценти непроменени на заседанието си в четвъртък, съобщава Bloomberg. Институцията ще разчита на други инструменти за управление на ръста на заемите и насърчаване на лирата.
Комитетът по паричната политика, ръководен от гуверньора Шахап Кавджъоглу, запази основните лихви на ниво от 9% за втори пореден месец. Решението съвпада с прогнозите на всички икономисти, с изключение на един, участвали в проучване на Bloomberg.
Централната банка прибягва до инструменти, различни от лихвените проценти, за да овладее инфлацията, която миналата година се ускори до почти 25-годишен връх. Банката разчита на управление на икономиката чрез използване на регулации за укрепване на местната валута и намеса в начина, по който търговските кредитори отпускат заеми.
Намаленията на лихвените проценти между август и ноември миналата година понижиха официалните цени на заемите с 500 базисни пункта и достигнаха едноцифрено число. Стъпките последваха изричните призиви на президента Реджеп Тайип Ердоган да се гарантира, че парите са евтини, което според него - противно на основната икономическа теория - ще стабилизира потребителските цени.
Тъй като президентските и парламентарните избори са насрочени за май, Ердоган настоява за по-свободна парична и фискална политика, за да стимулира търсенето. Турският лидер определи лихвите на сегашното им ниво като оптимални за инвестиции и подпомагане на икономическия растеж.
Предизвикателството пред централната банка сега е как да гарантира, че лихвените проценти по кредитите ще продължават да падат, като същевременно стимулира търсенето на лири сред турците. Последните правила, въведени в началото на тази година, целят да насърчат по-дългосрочните депозити и да увеличат дела на спестяванията в местна валута.
Засега лесното кредитиране не е довело до бум на търсенето. Частните банки се колебаят да предоставят евтино корпоративно финансиране преди изборите.
Все още съществуват рискове за инфлацията.
Тъй като лихвените проценти вероятно ще останат ниски за по-дълго време, фискалните стимули се очертават като друг източник на натиск върху потребителските цени. Правителството увеличава публичните разходи чрез значителни увеличения на минималните заплати и заплатите на държавните служители, пенсиите и евтините пакети заеми.
Над една трета от централните банки запазват политиките си непроменени. Графика: Bloomberg
Кавджъоглу ще представи първия за тази година тримесечен доклад за инфлацията следващия четвъртък в Анкара. Последните прогнози на управителя на централната банка показаха, че инфлацията ще приключи годината на 22,3%.
Перспективите за инфлация напоследък станаха по-положителни, до голяма степен благодарение на статистическия ефект от високата база през 2021 г. Растежът на цените все още остава около 13 пъти по-висок от официалната цел на централната банка.
Финансовият министър Нуреддин Небати заяви този месец, че проблемът с инфлацията е „разрешен“. Увеличението на цените през декември се забави с най-резкия темп от повече от четвърт век, като годишният темп достигна 64% от над 80% през предходните месеци.