Политиците на Европейската централна банка започват да обмислят по-бавни темпове на повишаване на лихвените проценти, отколкото президентът Кристин Лагард посочи през декември, според служители, запознати с техните дискусии.
Въпреки че стъпката от 50 базисни пункта през февруари, която тя сигнализира, остава вероятна, перспективата за по-малко увеличение от 25 пункта на следващата среща през март печели подкрепа, казаха служители, пожелали анонимност, тъй като разговорите по въпроса са поверителни.
Всяко забавяне на затягането на паричната политика не трябва да се разглежда като смекчаване на мандата на ЕЦБ, казаха служителите. Те подчертаха, че не са взети решения и че политиците може все още да се спрат на половин точка за срещата през март.
Говорител на ЕЦБ отказа да коментира бъдещите действия на Управителния съвет.
Еврото падна спрямо долара след информацията, търгувайки се до 1,0795 долара спрямо по-ранен връх от 1,0869 долара. Въпреки че увеличението с половин пункт остава оценено за февруари, паричните пазари облекчиха допълнително затягането на залозите, поставяйки коефициентите за подобно увеличение през март на около 70%.
По-слабата от очакваната инфлация в еврозоната, спадът на цените на природния газ и перспективата за по-нежно затягане от страна на Федералния резерв на САЩ донесоха известна утеха на политиците, докато обмислят как да продължат най-агресивните повишения на лихвите в историята на ЕЦБ.
„Бързият спад на общата инфлация, предизвикан от енергията, дава на ЕЦБ малко глътка въздух, но политиците засега ще останат фокусирани върху постоянния основен натиск. Ако, както очакваме, основните показания започнат да се успокояват от края на първото тримесечие, това може да е достатъчно за ЕЦБ да забави темпото на повишения до 25 базисни пункта през март, като вероятно удължи цикъла до второто тримесечие", смята Маева Казън, старши икономист за еврозоната на Bloomberg Economics.
Въпреки че служителите избраха да забавят темпа на увеличенията през декември с движение от 50 базисни пункта, те съчетаха това решение с усещане за повишена бдителност по отношение на ценовата стабилност.
Тогава Лагард каза, че наличните данни „предполагат“ повишение с 50 базисни пункта на срещата на 2 февруари „и вероятно на тази след това“ – предупреждавайки, че решенията ще продължат да зависят от данните.
Дали и как перспективите за инфлация са се променили ще стане ясно едва с новите прогнози през март, което може да помогне да се оправдае по-малко агресивен темп. Това може да е една от причините политиците да бъдат предпазливи относно отклоняването от очертаното увеличение през февруари.
От началото на 2023 г. длъжностни лица от всички лагери – от гълъби до ястреби – показаха известна готовност за обсъждане на забавяне на темпото на затягане след повишаване на лихвения процент по депозитите с 250 базисни пункта само за шест месеца.
Мартинс Казакс от Латвия, сред най-консервативните членове на Управителния съвет, каза в интервю, че макар да очаква „доста големи стъпки“ и на двете следващи две срещи, „разбира се, стъпките могат да станат по-малки, ако е необходимо, когато намерим нивото, подходящо за да намали инфлацията до 2%“.
Оли Рен от Финландия призова колегите си да „запазят отворен ум, за да коригират политиките си, ако е необходимо“, докато неговият френски колега Франсоа Вилерой дьо Гало призова за прагматизъм и твърди, че „трябва да погледнем къде е инфлацията и перспективите за инфлацията“.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн беше последният, който се включи, подчертавайки все още „много високата несигурност“. В интервю за Financial Times той цитира големи спадове на енергията от средата на декември, дължащи се отчасти на мекото време, и каза, че „това е прост пример защо не трябва да сме толкова уверени за това накъде трябва да отидат лихвените проценти“.