Съветници на западни банки, които се опитват да напуснат Русия, казват, че законът, въведен от Владимир Путин, прекъсва продажбите и позволява сделките да бъдат "отвличани" от бизнесмени, близки до Кремъл, пише Financial Times.
Почти година след нахлуването в Украйна само няколко западни банки успяха да напуснат Русия, макар и на висока цена, докато други направиха избора да запазят бизнеса си в страната.
За мнозинството, които се опитват да продадат руските си активи обаче, надеждите за бързо излизане бяха разбити, когато Путин миналата година каза, че чуждестранни собственици от „неприятелски“ страни не могат да завършат сделки без неговото одобрение. Списъкът на засегнатите компании включва 45 банки с дъщерни дружества в Русия.
Съветниците, работещи по сделки, очакват намесата на руския президент да осуети някои продажби, които вече се обсъждат, като същевременно промени фундаментално условията на други.
Те прогнозират, че вече договорените продажни цени ще паднат до половината, тъй като Кремъл упражнява повече влияние върху сделките. И те казват, че потенциални купувачи, които не са постигнали сделки, са получили одобрението на президента и се опитват да откраднат продажбите от конкуренти, които нямат благоразположението на Кремъл.
„Има някои много могъщи руснаци с тесни връзки с Кремъл, които се опитват да използват влиянието си, за да грабнат тези бизнеси от бягащите чужденци“, каза човек, участващ в преговорите, един от няколкото души, които са говорили пред Financial Times при условие за анонимност поради деликатния характер на разговорите с руското правителство.
„Ние работим върху [тези видове сделки] всеки ден, но това става все по-предизвикателно през цялото време“, каза Лаура Бранк, партньор в адвокатската кантора Dechert, която съветва западни банки при продажбата на руските им филиали.
„Ситуацията е много променлива и правилата наистина не са ясни.“
Няколко дни след инвазията на Русия в Украйна, западните банки, които бяха прекарали десетилетия в изграждането на своите руски клонове, бяха изправени пред тежък избор дали да продадат бизнеса бързо и да преглътнат тежка загуба, или да се задържат и постепенно да го закрият.
Западните санкции и контрасанкциите на Москва направиха страната почти невъзможна за правене на бизнес за чуждестранни банки.
Австрийската Raiffeisen Bank International, западният кредитор с най-голямо присъствие в Русия и Украйна, увеличи своя валутен хеджинг и парични резерви в очакване клиентите да изтеглят спестяванията си, докато войските се събираха на границата в началото на миналата година.
Но инвазията на 24 февруари хвана ръководителите на банката - както повечето западни банкери - неподготвени.
„Това беше един от най-шокиращите дни в живота ми“, каза Ханес Мьозенбахер, главен директор по риска в Raiffeisen.
Дъщерното дружество на Raiffeisen е най-голямото в списъка на Кремъл - с 4,2 милиона клиенти и 9400 служители в Русия в навечерието на инвазията - и банката все още не е измислила как ще се изнесе от страната.
От нейните 22,9 милиарда евро активи в Русия в началото на 2022 г., само 354 милиона евро бяха изложени на финансови институции, които попаднаха под западни санкции, и 119 милиона евро на други компании, засегнати от санкции.
В края на юли HSBC се съгласи да продаде руския си филиал на местния кредитор Expobank в сделка, която ще ѝ позволи да напусне страната, която стана политически токсична след нахлуването на Москва в Украйна в началото на годината.
Но тази продажба сега е задържана. HSBC каза, че все още се опитва да завърши транзакцията, но човек, запознат с плановете ѝ, каза, че зависи от Expobank като купувач да осигури одобрението на Путин.
„За нас няма промяна от момента на подписването на сделката“, каза изпълнителният директор на HSBC. „Просто трябва да премине през тези машинации.“
Една банка, която успя да прехвърли руския си филиал преди президентския указ, беше френската Société Générale, която се съгласи през април да продаде своя бизнес в Rosbank, както и руските си застрахователни операции на инвестиционна компания, основана от милиардера Владимир Потанин.
Заедно с Raiffeisen и италианската UniCredit, SocGen имаше една от най-големите експозиции към Русия от всяка западна банка, с 18,6 милиарда евро активи в началото на 2022 г. В Rosbank работят 12 000 души.
SocGen успя да сключи бърза сделка, защото продаде на Потанин, един от най-богатите хора в Русия с тесни връзки с Кремъл, който беше санкциониран от САЩ едва миналия месец. Френската банка също беше купила бизнеса от Потанин през 2008 г.
„Направихме го много, много бързо – помогна ни това, че го продадохме на някой, който познава добре банката“, каза изпълнителен директор на SocGen. „Дори получихме поздравителни обаждания от съперници, които казаха колко ефективно и подредено сме успели да се отървем от бизнеса.“
Въпреки това, при постигането на такава прибързана продажба, SocGen беше принуден да понесе удар от 3,3 милиарда евро.
Други банки, търсещи бързо излизане, нямаха готов купувач, нито бяха готови да поемат такъв финансов удар, какъвто понесе SocGen.
Операциите на UniCredit в Русия включват 2 милиона клиенти и 3500 служители. Главният изпълнителен директор Андреа Орсел дори обмисляше да увеличи експозицията си, като купи руската банка "Откритие" само седмици преди инвазията. До средата на октомври общата ѝ експозиция към Русия все още възлизаше на 7 милиарда евро.
Провалът на италианската банка да прекъсне връзките си с Русия предизвика търкания с Европейската централна банка, след като Орсел каза през лятото, че отписването на бизнеса или продажбата му с отстъпка е „не е морално правилно“.
Съвсем наскоро обаче банката заяви, че е „ангажирана да се оттегли от Русия по организиран и решителен начин“, което Орсел каза, че е различно от стратегиите „изхвърлете всичко“, преследвани от други банки, без да ги назовава.
„Вие подарявате на същите хора, срещу които се опитвате да се борите“, каза той на конференция на Bank of America през септември. „Опитваме се да сме сигурни, че това, което имаме, е подредено и в крайна сметка да излезем, но по начин, който не е подарък.“
Той обаче се съгласи да продаде RN Bank, нейното руско съвместно предприятие с Renault и Nissan, на производителя на Lada Avtovaz. Сделката получи зелена светлина от Путин в края на ноември.
Citigroup, чието местно дъщерно дружество е обект на указа, възприе различен подход за справяне с експозицията си, която възлизаше на 7,5 милиарда долара в края на декември.
След като не успя да намери купувач за руския си бизнес повече от година, американският кредитор реши вместо това да прекрати бизнеса.
Миналия месец банката продаде портфейл от руски потребителски заеми на Uralsib, местен търговски кредитор.
Освен това планира да затвори повечето си институционални банкови услуги в Русия до края на първото тримесечие на 2023 г., въпреки че попечителските операции вероятно ще се окажат по-трудни за разплитане, според хора, запознати с бизнеса.
Главният изпълнителен директор на Intesa Sanpaolo Карло Месина очерта намерението си да превърне най-големия кредитор в Италия по активи в „банка с нулева експозиция към Русия“, като прекрати трансграничните заеми между италиански и руски компании, които съставляват по-голямата част от бизнеса му в страната.
Но подобно на другите западни банки, блокирани в страната, съдбата на руския ѝ филиал е в ръцете на Путин.
„Това е изключително трудна ситуация за нас, както и за повечето банки“, каза изпълнителният директор на една банка с дъщерно дружество в списъка с ограничения.
„Фактът, че първоначално не може да се продава на санкционирани лица и сега всички тези банки са държани като заложници, играе в ползва на руското правителство. Няма стимул, който да улесни напускането на банките.“
Той добави: „Ние сме в неопределеност, но това не е поради липса на желание да го разрешим. Просто е много трудно да се види какъв е изходът от това.”