Амбициите на Иран да се позиционира като водещ посредник с влияние в Близкия изток получиха нов удар – този път от собствената му затруднена икономика и от това как тя ограничава способността на Техеран да доставя евтин петрол на съюзници като Сирия.
Ислямска република Иран използва пари в брой и евтин петрол в кампания за сърцата и умовете, за да разшири влиянието си в Сирия и да предизвика регионалните съперници Саудитска Арабия и Израел. Иран и Русия са основните военни спонсори на сирийското правителство на президента Башар ал-Асад, като му помагат да потуши въоръжен бунт, започнал по време на продемократичните въстания от Арабската пролет през 2011 г.
През последните седмици ирански официални лица казаха на своите сирийски колеги, че сега ще трябва да плащат повече за допълнителни доставки на петрол, тъй като настъпва пиковото зимно търсене, според източници на The Wall Street Journal, удвоявайки цената до пазарен курс от над 70 долара за барел. Техеран също така поиска от Дамаск да плати авансово за петрола, като отхвърли нови искания за доставки на кредит – допълнително удряйки сирийската икономика, която зависи от Иран за повече от половината си нужди от петрол.
Резултатът е, че Сирия страда от най-големия си недостиг на гориво от началото на гражданската война, според анализатори.
Всеки ден жители на столицата се редят с часове на опашки по празните бензиностанции, съобщават сирийски медии. Разходите за транспорт скочиха, натоварвайки затруднената икономика, докато цените на стоките се повишават. Миналия месец правителството затвори някои административни офиси за няколко дни, за да пести енергия. Много фабрики затварят, тъй като не могат да намерят горивото за генераторите, които за нужни заради недостига на електричество.
Най-тежко засегнати са бедните, много от които сега изгарят дърва и черупки от шам фъстък, за да готвят и да се стоплят. Сирийските домакинства исторически са разчитали на гориво за захранване на нагревателите си, но цените са се повишили пет пъти през последната година. Това го прави недостъпно за повечето семейства, които вече страдат от постоянно растящата инфлация и местна валута, която падна до рекордно ниско ниво миналия месец.
С нарастващия гняв от недостига на гориво, някои хора излизат на улиците, за да протестират, въпреки страховете от правителствени репресии.
„Това е най-тежката горивна криза в историята на Сирия“, каза Фабрис Баланш, фокусиран върху Близкия изток асистент в университета на Лион 2 във Франция. "Иран не може да си позволи регионалните амбиции."
По време на среща с Асад в събота в Дамаск външният министър на Иран Хосейн Амир-Абдолахиан обеща да поддържа силни връзки със Сирия, съобщиха държавните медии в двете страни. Двете страни са обсъдили проект за производство на електроенергия, съобщи иранската държавна информационна агенция IRNA, но не споменава доставките на петрол.
Нещата вероятно няма да се подобрят в Дамаск, освен ако няма промяна в перспективите на Иран. С международни санкции, съчетани с инфлация от 50% и въздействието на интернет ограниченията и други мерки за потушаване на антиправителствените протести заради смъртта на млада жена в полицейски арест миналата есен, това вероятно няма да се случи скоро.
Повече от една трета от Иран сега живее в бедност, в сравнение с 20% през 2015 г., а местната валута падна до историческо дъно спрямо щатския долар през последните седмици.
„Сега ние самите сме под натиск“, каза Хамид Хосейни, говорител на Съюза на износителите на петрол, газ и нефтохимически продукти в Техеран. „Няма причина да продаваме на Сирия на ниски цени.“
Докато обемът петрол, който Техеран изпрати на Дамаск през последното тримесечие на 2022 г., беше подобен на предходната година, той отказа да увеличи предлагането, за да отговори на по-голямото търсене в Сирия. Кредитна линия, която преди това позволяваше на Сирия да плаща по-късно, беше бързо изчерпана, след като Иран повиши цената от 30 долара за барел, казаха хора, запознати с въпроса, което накара Ислямската република да таксува предварително своя съюзник.
Сирия обикновено получава най-малко две пратки петрол на месец от Иран. Но следващият танкер няма да напусне Иран за Сирия до началото на март - пауза от 11 седмици, според фирмата за данни за суровини Kpler. Последната пратка замина в средата на декември, казва Kpler, която разчита на морско проследяване, данни от пристанищата и източници в корабоплаването.
Тъй като санкциите върху продажбите на петрол се очаква да останат в сила след преговорите за съживяване на ядрената сделка от 2015 г., които бяха в застой миналата година, Иран прави големи отстъпки от своя петрол за повечето клиенти. Но вероятно може да получи повече на свободния пазар от това, което Сирия плащаше доскоро.
Китай обикновено внася около един милион барела на ден ирански петрол, повечето от които по скрити маршрути, твърдят търговци на кораби и ирански петролни търговци - и за разлика от Дамаск, Китай исторически е плащал за петрола си предварително. Длъжностни лица в Техеран казват, че Иран се интересува от увеличаване на тези продажби, за да поддържа по-добре икономиката си.
Залозите се повишават и за Асад.
Подкрепян от Москва и Техеран, той си върна контрола над голяма част от Сирия от бунтовническите сили и войнствената групировка "Ислямска държава". Но с опустошената инфраструктура в големи части на страната и икономиката, която се бори да се възстанови от повече от десетилетие война, Сирия отчаяно се нуждае от чуждестранна помощ. Очакваше се Русия и Иран да осигурят поне част от тази помощ, докато се възползват от доходоносни договори за възстановяване и развитие на природните ресурси на Сирия сред други сектори на икономиката.
Въпреки че Сирия също произвежда известно количество суров петрол, кюрдските бунтовници контролират петролните полета в североизточната част на страната. Доставките оттам бяха прекъснати през последните месеци, след като Турция нанесе удари срещу кюрдски въоръжени групи, базирани в района.
Тъй като Русия е заета с войната си в Украйна, а Иран се опитва да стабилизира собствената си икономика, Асад изглежда има по-малко пространство за маневриране и в крайна сметка може да потърси помощ от други богати на петрол съседи, казват анализатори, включително съперниците на Иран - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.