Бивш премиер и бивш генерал се борят за президент на Чехия

В Чешката република се провеждат избори за наследник на противоречив президент, който предизвика ценностите на Европейския съюз.

Централноевропейската нация с повече от 10 милиона жители избира своя четвърти държавен глава след падането на комунизма преди повече от три десетилетия. Победителят ще поеме поста от Милош Земан, който се открояваше сред европейските лидери като поддръжник на руския президент Владимир Путин, докато той не нахлу в Украйна, и пропагандатор на по-тесни връзки с Китай.

Нито един от водещите кандидати за предимно церемониалната позиция няма вероятност да получи повече от половината от гласовете на първия тур на гласуването, който се провежда в петък и събота.

Двама от първите трима кандидати - бившият милиардер Андрей Бабиш, пенсионираният генерал Петър Павел и бившият президент на университета "Мендел" Данусе Нерудова - най-вероятно ще продължат на балотажа две седмици по-късно.

Гласуването е шанс за Бабиш, химически, селскостопански и медиен магнат, който ръководи най-силната опозиционна партия, да се върне на висш пост след поражението си на парламентарните избори през 2021 г. Той обещава да се превърне в противовес на правителството, което според него не прави достатъчно, за да помогне на хората и бизнеса да се справят с най-тежката криза на разходите за живот от десетилетия.

Като дългогодишен съюзник на Земан, Бабиш стигна до властта, като осмиваше традиционните политици като корумпирани и некомпетентни, а по-късно влезе в конфликт с ЕС заради обвинения в конфликт на интереси по отношение на неговите компании. Той прегърна антиимиграционна програма и изгради близки връзки с унгарския националистически лидер Виктор Орбан, като същевременно рекламира приятелски отношения с френския президент Еманюел Макрон.

Ако стане президент, той може да не е толкова проруски и прокитайски настроен, колкото беше Земан през по-голямата част от времето си на поста. Но миналите му отношения и противоречия, както и приятелството му с Орбан, може да натежат върху възприятията му в чужбина. Това не би бил случаят с Нерудова или Павел, който преди това бе председател на Военния комитет на НАТО и ръководи чешките военни, каза Любомир Копечек, политолог от университета "Масарик" в Бърно.

„Бабиш определено ще продължи да поставя под въпрос степента на чешка подкрепа за Украйна“, каза Копечек. „Външната политика се определя от правителството, но Бабиш може да обърка възприятията му в чужбина с противоположна реторика, насочена към неговите избиратели у дома.“

Президентът има ограничени правомощия, като основната изпълнителна власт се държи от правителството в парламентарна система. Но държавният глава има думата при създаването на кабинета, ръководи армията, избира централни банкери и назначава съдии. Земан многократно е променял конституционните конвенции, за да си набави повече правомощия.

Павел и Нерудова, която се стреми да стане първата жена президент на Чехия, бяха подкрепени от управляващите партии и обещаха по-малко конфронтационна позиция спрямо правителството.

И двамата се обръщат към сходни избирателни групи чрез насърчаване на правата на LGBTQ, включително еднополови бракове и осиновяване на деца от гей двойки. Те също така се застъпват за приемането на еврото, което чешката политическа върхушка традиционно смята за неблагоприятно за отворената икономика от 300 милиарда долара.

Тъй като Чешката република е един от най-активните поддръжници на борбата на Украйна срещу руската агресия, войната е сред основните теми на кампанията.

Павел и Нерудова, бивш ръководител на университета "Мендел" в Бърно, подкрепят продължаващата подкрепа за Украйна, както и недвусмислената прозападна външна политика.

Бабиш каза миналия месец, че „да помогнем на Украйна е добре, но сега е време да помогнем на нашите хора“.

Още по темата

Чешката централна банка призовава за по-малко разходи, за да не повишава лихвите

Решаването на паричните проблеми на чехите обръща тенденцията на прокремълските протести

Чехия прие данък върху свръхпечалбите на енергийните компании и банките

Двуцифрена инфлация сложи край на партито в Източна Европа