Китайските пациенти, страдащи от Covid-19, се борят с нарастващите медицински сметки, след като подкрепяните от държавата схеми за здравно осигуряване намалиха или премахнаха покритието си на фона на на безпрецедентна вълна от инфекции, обхванала страната, съобщава Financial Times.
Най-малко 14 китайски града и провинции спряха да предоставят безплатно лечение за коронавирус, след като Пекин внезапно отмени своята стратегия за нулев Covid миналия месец, става ясно от съобщения на местните власти. В продължение на три години китайските пациенти получаваха субсидирани грижи за лечение на вируса.
Болниците в Шанхай и Гуанджоу вместо това таксуват пациенти с Covid с тежки случаи до 20 хиляди юана (три хиляди долара) – доходите за около пет месеца на средностатистически градски жител – на ден за интензивни грижи, добавяйки страховете от обременяващ медицински дълг към риска от заразяване. Застрахователните компании не са склонни да одобряват искове, свързани с Covid, след като преди това продадоха десетки милиони евтини планове, тъй като индустрията се стреми да избегне отговорността за огромни изплащания по време на вълната от нови случаи след отмяната на строгите мерки.
Здравната политика на Китай също затрудни ищците да установят доказателство за заразяване. Здравните служители стесниха определението за смъртни случаи и случаи на Covid, навличайки си обвинения от Световната здравна организация миналата седмица, че не са предоставили достатъчно добре сериозността на епидемията.
Служител в Taikang Insurance в Пекин, който е получил десетки оплаквания след отказ на покритие, заяви, че компанията му е „много стриктна“ по отношение на одобряването на искове. „Трябва (да) получите доказателство за заболяване от болници, които рядко издават документа“, посочва служителят.
Според анализаторите това поставя под значителен стрес пациентите с ниски доходи и разкрива неравенствата в недостатъчно финансираната здравна система на Китай, тъй като болниците и клиниките за са препълнени с възрастни пациенти.
„Китай никога не направи системата си на здравеопазване достъпна и достъпна за всеки“, заяви Йенджун Хуан, сътрудник в Съвета за международни отношения. „Последното огнище на Covid влошава проблема“, добавя той.
Пекин рекламираше безплатното лечение на Covid като символ на успеха си в борбата с пандемията, преди бързо да се откаже миналия месец.
Анхуей, източна провинция с 64 милиона души, започна да изисква от жителите миналата седмица да плащат 30% от сметките си за посещение на клиники, свързано с пандемията. Санхе, град близо до Пекин, отиде по-далеч, като обяви миналия месец, че пациентите с Covid ще трябва да поемат до половината от разходите си за хоспитализация.
Това създава значителна финансова тежест за много пациенти. Гао Шенли, 53-годишен фермер в централната провинция Хенан, получава инсулт миналата седмица, след като дава положителен тест за Covid. Два дни, след като е приет в местна болница, той получи сметка за 150 хиляди юана – повече от два пъти годишния доход на домакинството му.
Допълнителни сметки, вариращи от пет до десет хиляди юана, продължават да пристигат всеки ден, докарвайки семейството му до отчаяние.
„Баща ми няма здравна застраховка“, посочва синът на Гао. „Болницата ни преследва за плащане всеки ден, а ние не можем да си го позволим“, обяснява той.
Междувременно пациентите се опитват да подадат искове към застрахователите ежедневно. Множество болници са отказали да издадат доказателство за инфекция за пациенти с положителен тест, освен ако не съобщят и за белодробна инфекция и преминат преглед от местните здравни власти.
Лекар в болница № 10 в Шанхай каза, че персоналът е бил инструктиран от здравната комисия на града да ограничи диагнозите на Covid. „Съветват ни да обозначим повечето случаи като респираторна инфекция“, обяснява лекарят.
Националната администрация за сигурност на здравеопазването на Китай заяви в събота, че ще покрие изцяло хоспитализацията на пациенти с Covid, но продължи да изключва усложнения. Болниците също са подложени на натиск да намалят медицинските разходи.