Руската "Лукойл" се съгласи да продаде сицилианската си рафинерия на подкрепян от израелски инвеститори фонд за частни капиталови инвестиции, който си партнира с търговеца на суровини Trafigura в оферта в последната минута, която надхвърли оферта от базираната в САЩ Crossbridge Energy Partners и търговеца на петрол Vitol.
Сделката, която се очаква да приключи до края на март, ще позволи на завода да избегне национализация или закриване, след като санкциите на ЕС го отрязаха от доставките на руски петрол през декември.
Източници на Financial Times са заявили, че GOI Energy ще плати на "Лукойл" – най-голямата недържавна руска петролна компания – около 1,5 милиарда евро, за да придобие съоръжението, което може да преработва приблизително 355 000 барела петрол на ден.
Trafigura, един от най-големите търговци на суровини, няма да вземе директен дял в завода, но ще помогне да му осигури оборотен капитал и суров петрол, като същевременно продава рафинираните горива, които произвежда, съгласно изключително споразумение за доставка и изтегляне.
Сделката е важна за италианското правителство, което се страхуваше от затварянето на един от най-големите индустриални обекти в Западна Европа, след като банките се отвърнаха от "Лукойл" след нахлуването на Русия в Украйна.
Хора, близки до италианския министър на икономическото развитие Адолфо Урсо, казаха, че придобиването ще подлежи на „обичайните проверки по отношение на антитръстовите и екологичните правила, както и поддържането на нивата на производство и заетост“.
Първоначално заводът продължи да работи, като разчиташе единствено на руски петролни доставки от "Лукойл", но от декември санкциите на ЕС забраниха вноса по море от Русия.
Италианското правителство също така прие спешен указ миналия месец, за да се увери, че има правомощията да осигури операциите на завода, включително чрез временна национализация, ако "Лукойл" не успее да се договори за продажба.
GOI е подразделение на Argus New Energy Group, частен капиталов фонд, подкрепян предимно от израелски инвеститори, според хора, запознати с операциите му.
Неин главен изпълнителен директор е Михаил Бобров, който ръководеше операциите на Trafigura в Израел. Бобров също има дял в Bazan Group, която управлява най-голямата петролна рафинерия в Израел, чрез друг инвестиционен инструмент.
Сделката ще помогне за увеличаване на обемите на търговия за Trafigura, след като тя спря маркетинга на суров петрол за "Роснефт", подкрепяния от държавата петролен шампион на Русия, след нахлуването в Украйна.
Crossbridge беше в преговори с "Лукойл" от няколко месеца. В края на миналата година беше близо до постигане на споразумение за закупуване на рафинерията като част от предложение, подкрепено от Vitol, един от основните конкуренти на Trafigura.
Хора, запознати пряко с преговорите, казаха, че Рим и местните синдикати са загрижени, че продажбата на Crossbridge може да доведе до съкращения на работни места. Човек, близък до Crossbridge, отрече да планира намаляване на броя на служителите, като изрази изненада, че офертата е била отхвърлена след месеци на разговори.
Италиански служител каза, че изборът се е свел до най-добрата парична оферта. Crossbridge е предложил около $1 милиард, според запознати.
Заводът в Сицилия дава работа на повече от 1000 души и косвено поддържа около 2000 работни места в един от най-бедните райони на Италия.
Бен Лакок, съръководител на търговията с петрол в Trafigura, каза, че структурата на сделката е „разумен модел“ за индустрията и посочи, че стоковата къща ще бъде отворена за възпроизвеждането му в бъдеще.
„Това обединява група инвеститори, които искат пряко излагане на рафиниране с експерт по логистика в Trafigura, който може да осигури подкрепа“, каза Лъкок пред FT.
Маржовете на рафинирането в Европа бяха силни през последната година, стимулирани от възстановяването на търсенето след пандемията и загубата на някои продажби на рафиниран петрол от Русия след инвазията. От февруари ЕС ще забрани и повечето рафинирани горива, внасяни от Русия.
През последните години обаче някои европейски рафинерии затвориха като стареещите заводи не могат да се конкурират с по-големите, по-модерни съоръжения в Азия. Остават въпроси и относно търсенето, като се има предвид стремежът на ЕС да намали емисиите.