През 2022 г. САЩ приеха безпрецедентен законопроект за климата и страните предприеха смели стъпки на две конференции на ООН, за да помогнат на засегнатите от бедствия развиващи се нации и да запазят това, което е останало от естествения свят. Инвестициите във възобновяеми източници нараснаха, както и популярността на електрическите автомобили и термопомпите. Що се отнася до жизненоважните статистики на Земята обаче, перспективите остават по-малко обещаващи.
Ето къде се намираме в началото на 2023 г.
Горещо начало
През следващите няколко седмици се очаква големите изследователски групи в областта на климата да публикуват своите заключения относно средната глобална температура през 2022 г. – и вероятно ще бъде горещо. Първата чернова на прогноза, издадена от Световната метеорологична организация през ноември, прогнозира, че годината ще се класира като петата или шестата най-гореща в историята, с 1,15C над средната за периода 1850-1900 г. Това би направило последните осем години най-горещите от началото на глобалните измервания според СМО.
Ако първите няколко дни на 2023 г. са индикатор, тенденцията към затопляне изглежда ще продължи. Според метеоролозите годината започна с едно от най-големите зимни затопляния в европейските данни. След като континентът счупи рекордите за летни горещини за втора поредна година през 2022 г., нови сезонни върхове бяха регистрирани в няколко европейски страни на Нова година.
Учените казват, че температурите може да надхвърлят долната граница на Парижкото споразумение от 1,5C в рамките на едно десетилетие.
Емисиите растат
Покачването на температурите води до рекордни емисии на затоплящи планетата парникови газове. Емисиите от изгарянето на изкопаеми горива и производството на цимент са нараснали с приблизително 1% миналата година спрямо 2021 г. до 36,6 гигатона въглероден диоксид. Това е дори по-високо от 2019 г., годината преди пандемията да причини безпрецедентен — но временен — спад на емисиите, според Global Carbon Project, международно научно сътрудничество, което прави оценките всяка година.
Използването на петрол доведе до увеличението през 2022 г., особено за авиацията, тъй като международните пътувания се възстановиха към нивата отпреди пандемията. Както петролът, така и въглищата завършиха годината с по-високо търсене в сравнение с 2021 г. А инвазията на Русия в Украйна предизвика енергийна криза в Европа, при която страните прибягват до по-мръсно изкопаемо гориво — въглища. Енергийният шок отекна в целия свят, така че дори Китай увеличи производството на въглища, за да задоволи пазарите.
Учените по климата всяка година актуализират размера на „въглеродния бюджет“ или количеството CO₂, което човечеството може да отдели, преди да се откажат дори от 50-50 шанса за задържане на глобалното затопляне под международно договорените цели. Остават около девет години емисии при нива от 2022 г., за да имаме някакъв шанс за достигане на целта от 1,5C и 30 години преди шансовете за постигане на лимита от по-висок клас 2C да изчезнат. За да може светът да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., страните ще трябва да намаляват емисиите всяка година със скорост, „сравнима с намалението, наблюдавано през 2020 г. по време на пандемията от COVID-19“, според Global Carbon Project.
Бум на възобновяемите енергийни източници
Очаква се инвестициите във възобновяеми енергийни източници да продължат да нарастват, но не е ясно кога това разширяване ще се превърне в спад в глобалните емисии на парникови газове. BloombergNEF прогнозира, че 2023 г. ще донесе 18% ръст на безвъглеродната енергия. Това трябва да добави повече от 500 гигавата вятърна, слънчева, електрическа енергия, ядрена и геотермална енергия през 2023 г., но добавянето на чиста електроенергия трябва да достига 1,4 теравата годишно до 2030 г., за да стигнете до нетната нула.
Най-малко 18 държави са видели намаляване на емисиите за повече от десетилетие, според последния преглед на Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата. Тъй като обаче глобалните числа се размиват в регионални и национални данни, картината става по-сложна.
Напредък в климатичната дипломация
През ноември Climate Action Tracker, изследователски екип, който сравнява нивата на емисиите на страните както с техните собствени, така и с глобалните цели, установи, че въпреки че не е имало почти никакъв напредък от конференцията на ООН за климата в Глазгоу през 2021 г., имаше феноменален и недостатъчно признат напредък в международната система за климатична дипломация от 2009 г.
„Ако погледнете системата като цяло – конференциите от 2009 г. досега – те определено са постигнали нещо“, каза тогава Никлас Хьоне, учен по политиката в областта на климата в Германския нов климатичен институт, който допринася за Climate Action Tracker. "Сега сме в различен свят."
Въпросът е кога тази дипломация ще се превърне в по-положителни показания за жизнената статистика на планетата?
Каталог на климата
В резюмето на Climate Action Tracker е включен каталог от четири страници на настоящите климатични политики на 39 държави, като всяка нация е обозначена с флаг. Аржентина ускорява изграждането на нов газопровод и проучва петролни находища в морето. Канада има нов план за климата, но въпреки това се движи напред, „все едно е приятен неделен следобед, а не климатична криза“. Иран не е ратифицирал Парижкото споразумение. Обединеното кралство, световен екологичен лидер, е критикувано за политики, които покриват само 40% от съответните емисии и „крайно недостатъчно“ финансиране за климата.
Нещо в този списък, най-добре обобщен като досаден парад на неуспехите, напомня за един много известен пасаж от много стара книга. Оригиналният военен епос на Европа, "Илиада", се опитва от самото начало да впечатли читателите с военноморската мощ на гърците чрез изчерпателно изброяване на няколко страници на военни лидери и оборудване. Така нареченият „Каталог на корабите“ наложи епичния списък като метод в разказването на истории.
С началото на новата година е по-трудно да се разбере дали „каталогът“ на климата представлява вдъхновяващ разказ за общите национални амбиции или сатира на неуспешните усилия.