Прекомерното строителство и недостигът на работна ръка са глобални проблеми, но те са особено остри в Нидерландия. Страната остава без място и служители. Разбира се, рецесия може временно да разхлаби пазара на труда, но проблемът беше налице преди пандемията и ще изплува отново, когато растежът се възобнови. Нидерландия може би е първата страна, достигнала границите на икономическия си растеж, пише Financial Times.
Други свръхразвити места като Калифорния, Ню Йорк и Сингапур, в които няма пространство за нови служители и предприятия, може да я последват. Това повдига въпроса може ли едно богато място да бъде щастливо, ако икономиката му спре да расте?
Погледнато назад, Нидерландия беше твърде подходяща за ерата на глобализацията. Търговската нация с най-голямото пристанище в Европа преживя 26 години непрекъснат икономически растеж до 2008 г. – световен рекорд по онова време.
Така населението ѝ непрестанно растеше. Когато то достигна 14 милиона през 1979 г., кралица Юлиана заяви, че "страната е пълна". През 2010 г. статистическата служба на Нидерландия посочи, че населението вероятно никога няма да достигне 18 милиона. Днес то е 17,7 милиона и расте. Страната има 507 души на кв. км, близо пет пъти повече от средното за Европейския съюз.
Търсенето на нови служители обаче изглежда ненаситно за икономиката на Нидерландия. 84% от работодателите съобщават за недостиг на работна ръка, установява правителствено проучване. Табелите за набиране на персонал са почти стандартни по витрините. Работодателите дори предлагат на новоназначените безплатни почивки.
Едно ограничение пред растежа е, че нидерландците се радват на най-кратката средна работна седмица в развития свят - само 30,3 часа. Шест от всеки десетима служители – предимно жени – са или на непълно работно време, или на временна работа. Правителството планира бонус за всеки, който работи на пълен работен ден, но много хора все пак предпочитат непълното работно време. Вносът на повече работници мигранти не е популярна идея. През юни крайната десница разкритикува министъра, който предложи да се наемат младежи от бедните френски предградия.
И така всяка възможност за растеж се сблъсква с ограниченията на капацитета. Чуждестранните студенти, които наводняват нидерландските университети, не могат да намерят жилище. ASML, например, световният лидер в оборудването за производство на чипове, наема стотици нови служители всеки месец, но за тях е много трудно да си намерят жилища или детегледачки.
Дори автоматизацията не би решила недостига на работна ръка в някои сфери – например при грижите за възрастни хора или в строителния сектор. В крайна сметка може да се наложи страната да се насочи към „стабилизиране на размера на населението“ чрез ограничаване на трудовата миграция, както посъветва ръководителят на нидерландската инспекция по труда.
Има ли нужда една вече богата страна от още растеж и увеличаване на въглеродните емисии? „Ние се фокусираме твърде много върху покупателната способност, но допълнителната покупателна способност едва ли ни прави по-щастливи“, заяви Сандра Фипен, главен икономист на ABN Amro Bank. Въпреки това, отбелязва тя, през последните години видяхме как хората в стагниращите икономики „стават ядосани и недоволни“.
Ако границите на растежа се виждат, трябва да се действа внимателно.