Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че Украйна трябва да се предаде или да бъде изправена пред продължаване на войната, въпреки че войските на Москва бяха принудени да отстъпят в поредица от разрушителни поражения.
В интервю за държавната информационна служба ТАСС, публикувано във вторник, Лавров заяви, че Украйна трябва да отстъпи суверенитета си над териториите, анексирани от Русия след нахлуването на президента Владимир Путин на 24 февруари. Той повтори неоснователните твърдения, че целта на Русия при започването на войната е била "денацификацията и демилитаризацията" на Украйна.
Целите на Кремъл "са добре известни на врага", заяви Лавров. "Изпълнявайте ги за свое собствено добро. В противен случай въпросът ще бъде решен от руската армия".
С навлизането на войната в нейния 11-и месец руските сили са в застой след многократни провали на бойното поле под натиска на украинската контраофанзива, подкрепена с оръжия от американските и европейските им съюзници.
Миналата седмица Путин призна, че ситуацията е "изключително трудна" в четири частично окупирани региона в Източна и Южна Украйна, където украинските сили постепенно си възвръщат територии. През ноември Украйна си върна южния град Херсон - единствената регионална градска управа, която Русия беше превзела по време на инвазията.
Все пак Путин заяви и на среща с висши военни служители миналата седмица, че Русия няма "никакви ограничения" по отношение на военните разходи за войната в Украйна, като призова армията да постигне резултати.
Изправени пред нарастващите загуби, през последните месеци представителите на Кремъл смекчиха публичните искания към Украйна да капитулира след неуспешния опит на Русия в началото на войната да превземе столицата Киев и да свали правителството на президента Володимир Зеленски.
Русия стесни целите на войната до контрол върху четирите региона, които Путин официално анексира през септември, въпреки че войските му не ги окупираха напълно и оттогава загубиха още територии.
Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба заяви в интервю за Associated Press, че страната му иска да проведе мирна среща на върха през февруари, но не очаква Русия да вземе участие. Киев е готов да проведе директни разговори с Москва само след като Русия бъде изправена пред трибунал за военни престъпления, каза той.
Двете източни провинции на Украйна, известни под общото име Донбас, се превърнаха в основното бойно поле на най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война. Регионът вече заемаше централно място в стратегията на Русия за утвърждаване на влиянието ѝ над съседката от 2014 г. насам, когато Москва разпали там въоръжено въстание. През февруари руският президент Владимир Путин обяви провинциите за независими, превръщайки "освобождаването" на Донбас в основно оправдание за инвазията си в Украйна. В края на септември той стигна по-далеч, обявявайки анексирането на двете провинции от страна на Русия, заедно с още две, въпреки че няма пълен контрол над нито една от тях.
1. Защо Путин е толкова фокусиран върху Украйна? Поне от 2007 г. насам Путин многократно изразява съжаление за намалената роля на Москва в света след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., в който влизаше и Украйна. Оттогава той се опитва да обособи сфера на влияние за Москва в бившето съветско пространство, като се противопоставя на усилията на Украйна и други съседи на Русия да се присъединят или асоциират към институции като Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз. Той се опита да изгради ръководени от Русия еквиваленти - Организацията на Договора за колективна сигурност и Евразийския икономически съюз - но без Украйна, славянска страна с 44 милиона души население, техният потенциал беше ограничен.
2. Каква е историята на Русия с Донбас? Районите на Украйна, които сега са обхванати от Донецка и Луганска област, попадат под контрола на Руската империя в средата на XVIII в., скоро след като там са открити въглища. Въглищата превръщат региона в индустриално сърце на Украйна и привличат руски заселници. Връзките с Русия все още са по-силни, отколкото в повечето други части на Украйна, а Донбас напоследък е в основата на подкрепата за родения в Донецк Виктор Янукович, който през 2010 г. става президент на Украйна. Янукович беше свален през 2014 г. от улични протести заради решението му - взето под натиска на Москва - да се откаже от подписването на търговски пакт с ЕС.
3. Какво доведе до войната? След отстраняването на Янукович, което Русия представи като преврат, подкрепен от Запада, Путин изпрати войски без отличителни знаци, за да завземат украинския полуостров Крим, където мнозинството от населението се определи като етнически руснаци при последното преброяване през 2001 г. Операцията срещна минимална въоръжена съпротива. На други места в източната и южната част на Украйна, където от 14 % до 39 % от населението се определя като етнически руснаци, критиците на новото прозападно правителство се опитаха да подражават на този успех с подкрепата на руски агенти, като поеха контрола над някои градове и обявиха сепаратистки републики в Донецк и Луганск. Но този път имаше съпротива. Избухнаха сблъсъци и в Донбас се разви въоръжен конфликт, който се проточи осем години, въпреки подписването на две мирни споразумения. Русия виждаше в условията на споразуменията федерализация на Украйна, създаване на широка автономия за Донбас, така че да се направи невъзможно присъединяването на страната към НАТО или ЕС. Когато споразуменията не бяха изпълнени по този начин, руските официални лица се разочароваха.
4. Как се разви войната? Първоначално Русия започна многофронтова атака срещу Украйна, като се насочи към големите градове, включително столицата Киев. Но след един месец сражения Москва изглежда преформулира целите на войната си пред лицето на твърдата украинска съпротива. Тя изтегли силите си от север, за да се съсредоточи върху осигуряването на целия Донбас, като същевременно запази териториите си в две южни провинции - Запорожие и Херсон, които бяха завзети в първите дни на инвазията. С падането на Мариупол, втория по големина град в Донбас, на 20 май тези успехи постигнаха целта на Путин да осигури сухопътен мост от Русия към Крим, анексиран през 2014 г. Въпреки това кампанията за изтласкване на украинските сили от Донбас спря в средата на лятото. След поредица от унизителни военни обрати Русия организира фалшиви референдуми за статута на районите, които все още контролираше, и на 30 септември обяви, че Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие вече са част от Русия. Украинският президент Володимир Зеленски обеща да си върне цялата територия на страната, включително Крим.