Сръбската армия е приведена в най-висока степен на готовност заради напрежението в Косово

Президентът на Сърбия Александър Вучич е наредил на армията на страната да бъде приведена в пълна бойна готовност след седмици на нарастващо напрежение в съседно Косово, където местното сръбско малцинство се противопоставя на властите заради нови изисквания за регистрация, блокира пътища и провежда протести, които заплашват да прераснат в насилие, съобщава Министерството на отбраната.

"Президентът на Република Сърбия, в качеството си на върховен главнокомандващ, нареди тази вечер сръбската армия да бъде в най-висока бойна готовност", заяви министърът на отбраната Милош Вучевич в изявление, изпратено по електронната поща на 26 декември. 

Около 100 000 етнически сърби, живеещи в Косово, настояват за освобождаването на няколко членове на тяхната общност, задържани от правителството на предимно етническите албанци. Потенциалната критична точка е Северно Косово, граничен район и дом на най-голямата останала сръбска общност, откакто Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г.

Напрежението се разпали по-рано тази година, когато косовското правителство се опита да приложи нови правила, изискващи от сърбите, които станаха малцинство, когато Косово се отдели от Сърбия, да сменят регистрационните табели на автомобилите и личните документи, издавани от правителството в Прищина, а не в Белград. Правителството засили полицейското присъствие в северния район, където сърбите блокираха пътищата в продължение на почти две седмици.

Сърбия поиска от ръководените от НАТО мирни сили KFOR да ѝ позволят да прехвърли войски в Косово, за да защити сръбското население там. Премиерът на Косово Албин Курти обвини Сърбия, че е провокирала размириците, и изключи възможността за предоставяне на автономия на местните сърби. Сръбските официални лица настояват, че известно самоуправление за малцинството е част от споразумението, постигнато с посредничеството на ЕС.

"Ситуацията в северната част на страната и неотдавнашните инциденти са причинени от незаконни структури и престъпни дейности, координирани и подкрепяни от правителството на Сърбия", заяви правителството на Курти в изявление, изпратено по електронната поща на 26 декември.

Европейските и американските дипломати поискаха по-рано този месец незабавно прекратяване на разпръснатите нападения и блокадите на пътища в Косово, тъй като напрежението с етническите сърби заплашва да прерасне в най-тежкото насилие от поне две десетилетия. 
На 10 декември сръбският президент Александър Вучич повдигна въпроса за възможността за изпращане на войски в Косово за защита на сръбското малцинство. В началото на месеца напрежението ескалира след ареста на бивш сръбски полицай по обвинение в тероризъм, а членове на размирната общност в северната част на страната излязоха на улицата, за да поискат освобождаването му. 

"Те трябва да преодолеят тази склонност да се бият на улицата, да създават блокади", заяви ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел пред репортери в Брюксел на 12 декември. Мисиите на САЩ в Белград и Прищина призоваха в съвместно изявление да се "прояви максимална сдържаност, да се предприемат незабавни действия за постигане на деескалация". 

"ЕС няма да толерира нападенията срещу Косово или използването на насилствени, криминални действия в северната част на страната. Барикадите трябва да бъдат премахнати незабавно от групите косовски сърби. Трябва да бъде възстановено спокойствието. EULEX ще продължи да координира действията си с властите на Косово и KFOR. Всички участници трябва да избягват ескалация", написа на 11 декември Жозеп Борел в изявление, разпространено в Twitter.

Миналия месец служители на ЕС посредничиха за постигане на споразумение между Сърбия и Косово в спор относно изискването косовските сърби да се съобразят с изискването да сменят регистрационни табели на автомобилите си и лични си документи с такива, издадени от Косово. Но търканията между сръбското малцинство и етническото албанско мнозинство ескалираха, което усложни опитите за нормализиране на връзките.

Борел също така осъди сръбските нападения срещу полицията с електрошокови гранати. САЩ заявиха, че арестът на полицейския служител се използва "като оправдание за незаконно блокиране на пътища, както и за заплахи и сплашване на косовските власти". 

Съвместно изявление на посолствата на САЩ в Белград и Прищина относно ситуацията в северната част на Косово посочи, че Вучич последователно обещава да защитава сърбите в Косово, които се превърнаха в етническо малцинство, когато Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г. 

Сърбия не признава суверенитета на Косово и работи, за да попречи на съседката си да получи дипломатическо признание от други държави и да се присъедини към международни органи като ООН.

Русия, традиционен съюзник на Сърбия, също взе отношение към последната ескалация. 

"Ситуацията е достигнала точка, отвъд която е възможно кръвопролитие или гореща фаза на конфликта", цитира държавната информационна служба ТАСС посланика на Русия в Белград Александър Боцан-Харченко. 

Въпреки това Кремъл призова за сдържаност и апелира балканските врагове да се придържат към дипломацията.

"Надяваме се това напрежение да спадне възможно най-скоро и правата на сърбите да бъдат защитени, което е най-важното", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери в Москва. 

Още по темата

Б. Банчев: При тежки геополитически кризи Европейският съюз започва да буксува

ЕС заяви, че Сърбия и Косово са се съгласили да облекчат ограниченията за пътуване

Ще успеят ли Сърбия и Косово да намалят напрежението около новите лични документи

Русия и Китай се конкурират за влияние над Балканите