Централната банка на Турция остави лихвените проценти непроменени за пръв път от пет месеца насам, като изпълни насоките, които даде на пазарите, че цикълът на понижения е приключил, предава Bloomberg.
В четвъртък комисията по парична политика, ръководен от управителя Шахап Кавджъоглу, запази референтната стойност от 9% в четвъртък, в съответствие с насоките, дадени миналия месец, и в съответствие с прогнозите на почти всички икономисти, анкетирани от Bloomberg. "Като взе предвид нарастващите рискове по отношение на глобалното търсене, комитетът прецени, че настоящият лихвен процент е адекватен", се казва в изявлението му.
Решението подготвя почвата за нов етап от усилията за стимулиране на икономическия растеж преди изборите през 2023-та година, въпреки че инфлацията все още се колебае близо до високата за четвърт век стойност. След като политиците намалиха лихвените проценти до едноцифрено число, както поиска президентът Реджеп Тайип Ердоган, турският лидер сигнализира, че цената на парите вече е достатъчно ниска, за да насърчи инвестициите. Кавджъоглу се вслуша в призивите на Ердоган, пренебрегвайки икономическите условности през годината, в която се наблюдаваше най-агресивното затягане на паричната политика в световен мащаб от десетилетия насам. От август насам, Турската централна банка намали лихвите с 500 базисни пункта в период, когато инфлацията надхвърли 85%.
Нестандартният подход е отличителна черта на мандата на Ердоган, който през последните години все повече затяга контрола си върху паричната политика. Трима предишни гуверньори, които не спазваха насоките му, в крайна сметка бяха отстранени от президента.
Какво казват от Bloomberg Economics... "Настоящата гъвкава позиция на централната банка ще отслаби лирата и ще окаже допълнителен натиск върху ръста на цените. Тя ще се опита да овладее тази негативна обратна връзка, като разчита на нелихвени инструменти, които досега насочваха финансовия сектор към активи и пасиви, базирани на лири, като подкрепяха кредитирането на износителите. Очакваме също централната банка да продължи с интервенциите си на валутния пазар“. - Селва Бахар Базики, икономист.
Перспективите за цените вече са малко по-малко тревожни. Инфлацията се забави през ноември за първи път от повече от година и половина, до голяма степен благодарение на статистическия ефект от високата база през 2021 г. Централната банка очаква инфлацията да завърши годината на ниво от 65%. Но очакванията за края на годината все още са 13 пъти по-високи от официалната инфлационна цел. Ердоган вярва, че тя ще се "срине" и ще падне до 40% през следващите месеци.
Тъй като не разполага с буфер срещу пазарните разпродажби, централната банка вместо това разчита на маргинални мерки и валутни интервенции, за да подкрепи лирата, които Bloomberg Economics оценява на 98 млрд. долара до октомври тази година. Въпреки това валутата остава сред най-зле представящите се на развиващите се пазари.
В оставащото време до вота приоритет на Ердоган е да даде тласък на икономиката. За тази цел тази седмица той обяви пакет от евтини заеми на стойност 11 млрд. долара, подкрепени от правителството и насочени към малките и средните предприятия. В желанието си да предпази домакинствата от нарастващите разходи за живот, Ердоган предлага и програми за подпомагане, проекти за достъпни жилища и субсидирани сметки за комунални услуги. В четвъртък той обяви, че минималната работна заплата в Турция ще се увеличи с 55% през 2023 г. Но Ердоган до голяма степен залага успеха на кампанията си на ниските лихвени проценти. "Искаме инвеститорите да правят инвестиции", заяви Ердоган пред депутатите от управляващата си партия в реч в сряда. "Ето ви 9 %; сега инвестирайте".