Китай заграбва нови земи за "Великата стена от пясък" в Южнокитайско море

Китай изгражда няколко незаети островни обекта в Южнокитайско море, според западни служители, безпрецедентен ход, за който те казаха, че е част от дългогодишните усилия на Пекин да засили претенциите си към спорна територия в регион, критичен за световната търговия.

Докато Китай преди това е изграждал съоръжения на спорни рифове, острови и земни образувания в района, който отдавна е контролирал - и ги е милитаризирал с пристанища, писти и друга инфраструктура - официалните лица представиха изображения на това, което те нарекоха първите известни случаи на нация, която прави това на територия, която все още не заема. Те предупредиха, че последната строителна дейност на Пекин показва опит за напредък на ново статукво, въпреки че е твърде рано да се знае дали Китай ще се стреми да ги милитаризира.

Риболовни флоти, които действат като де факто морски милиции под контрола на властите в Пекин, са извършили строителни дейности в четири незаети обекта на островите Спратли през последното десетилетие, според служители, които поискаха анонимност, за да обсъждат чувствителна информация. Някои пясъчни ивици и други образувания в района са се увеличили повече от 10 пъти през последните години, казаха те.

Длъжностните лица казаха, че нови земни образувания са се появили над водата през последната година в рифа Елдад в северната част на Спратли, с изображения, показващи големи дупки, купчини отломки и следи от багери на място, което е било само частично изложено при прилив. Снимка на рифа от 2014 г., за която по-рано беше съобщено, че е направена от филипинските военни, изобразява това, което според служителите е китайски морски кораб, разтоварващ хидравличен багер-амфибия, използван в проекти за рекултивация на земя.

Те казаха, че подобни дейности са се провеждали и в Ланкиам Кий, известен като остров Паната във Филипините, където обект е бил подсилен с нова стена по периметъра само за няколко месеца миналата година. Други изображения, които те представиха, показаха физически промени както в рифа Уитсун, така и в Санди Кий, където по-рано потопени елементи сега стоят постоянно над линията на прилива.

Помолен да отговори на твърденията, външното министерство на Китай в Пекин каза: „Съответният доклад е изваден от нищото“.

В изявление след публикуването на доклада, филипинското външно министерство каза, че всякакви дейности за рекултивация от страна на Китай върху незаети обекти биха били в противоречие със споразуменията между Пекин и държавите от Югоизточна Азия относно поведението в спорни води, както и с решение от 2016 г. на международен трибунал, който казва, че претенциите на Китай нямат правно основание.

„Сериозно сме загрижени“, каза министерството и добави: „Поискахме от съответните филипински агенции да проверят и валидират съдържанието на този доклад.“

Китай предявява права върху повече от 80% от Южнокитайско море въз основа на карта от 1947 г., показваща неясни маркировки. По-рано тя заяви, че има суверенното право да строи върху собствената си територия.

Напрежението между Китай и други претенденти в Южнокитайско море - Филипините, Тайван, Малайзия, Индонезия, Виетнам и Бруней - нараства от години, тъй като Пекин инвестира повече в кораби на военноморските сили и бреговата охрана, за да наложи претенциите си. Островите Спратли, исторически малки и необитаеми, придобиха по-голямо геополитическо значение, като се има предвид, че се намират на един от най-натоварените морски пътища в света и биха могли да имат военно значение, особено ако напрежението около Тайван предизвика регионална война.

Действията на Китай подтикнаха други нации в региона да увеличат разходите за отбрана и също да предприемат работа по рекултивация. Виетнам разшири работата по драгиране и депониране на отпадъци в няколко от аванпостовете на Спратли тази година, според доклад от този месец на Инициативата за морска прозрачност в Азия.

Този месец Филипините протестираха срещу китайски кораби, които са обградили два рифа близо до Рийд Банк, спорна зона, където двете нации са обсъждали възможен съвместен план за проучване на нефт и газ. Миналата година Филипините също натрупаха кораби в рифа Уитсун, разположен на около 175 морски мили (324 километра) западно от страната, след като повече от 200 кораба на китайската милиция бяха забелязани в подобна маневра.

Много преди скорошния скок на напрежението, Пекин подписа необвързваща „декларация за поведение“ с държавите от Югоизточна Азия през 2002 г., която призова страните да се въздържат от „обитаване на понастоящем необитаеми острови, рифове, плитчини, и други характеристики“.

През 2016 г. подкрепен от ООН международен трибунал постанови по дело, заведено от Филипините, че твърденията на Китай нямат правно основание. Китай отхвърли решението, заявявайки, че трибуналът няма юрисдикция и продължи да изпраща хиляди „риболовни“ кораби на спорни земни обекти.

САЩ многократно са критикували действията на Китай в Южнокитайско море и са се опитвали да оспорят териториалните му претенции с така наречените операции за свобода на корабоплаването.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза този месец, че САЩ изграждат по-силна позиция в Индо-Тихия океан като част от усилията да се уверят, че Китай няма да доминира в региона.

Китай е „единствената страна с волята и, все повече, силата да прекрои своя регион и международния ред, за да отговаря на своите авторитарни предпочитания“, каза той на 3 декември. „Така че нека бъда ясен – ние няма да тръгнем да позволи това да се случи.

Китай "създава Великата стена от пясък", чрез рекултивирането на земя в Южнокитайско море, което поражда сериозни опасения за териториалните намерения на страната, заяви адмирал Хари Харис, командир на Тихоокеанския флот на САЩ по време на военноморска конференция в Астралия през 2015 г, когато излезе първоначалната информация за действията на Пекин.

Още по темата

Напрежението около Тайван напомни за рисковете за подводните кабели в света

Китай наложи ново статукво за Тайван и САЩ вече нямат полезен ход там

Западните компании все повече осъзнават риска, който представлява Китай