Сърбия обмисля изграждането на повече газови връзки със съседните страни, за да намали зависимостта си от руските потоци и да се превърне в регионален транзитен център.
Бившата югославска република вече изгражда междусистемна връзка с България — която трябва да бъде завършена през следващата година — която ще позволи внос от Централна Азия и терминалите за втечнен природен газ в Средиземно море. Сега също се обмисля добавянето на връзка към Северна Македония и може би Албания, каза министърът на енергетиката и минното дело.
Нацията балансира между кандидатурата си за присъединяване към Европейския съюз и същевременно се въздържа от санкции срещу своя традиционен съюзник Москва. В същото време правителството се присъединява към международните усилия за диверсификация на енергийните доставки от Русия, откъдето получава почти целия си газ.
„Нямаме достатъчно собствени ресурси, поне що се отнася до газа, но всичко, което може да намали зависимостта от Русия в газовия сегмент, е важно за нас“, каза министърът на енергетиката и минното дело Дубравка Джедович в интервю. „Говорим за стотици милиони евро“ в проекти за доставяне на гориво от места като Азербайджан и свързване с терминали в Гърция, каза тя.
Безвъзмездна помощ от ЕС плаща половината от разходите от 93 милиона евро за изграждане на междусистемната връзка с България, а Сърбия търси повече подкрепа от блока за допълнителни трансгранични тръби, които биха могли да я превърнат във важен транзитен маршрут.
Връзка между Сърбия и Северна Македония — оценена на 80 милиона евро — е в подготвителен етап, каза Джедович, която се присъедини към правителството през октомври. Един проект към Албания зависи от напредъка на тази страна в разработването на планиран LNG терминал на адриатическото крайбрежие.
„След като активираме връзките към потоци, които идват от алтернативни източници, ще бъдем по-малко зависими от руските“ потоци, каза тя, очертавайки планове за евентуална връзка с Трансадриатическия тръбопровод (TAP), който се свързва с Трансанадолския тръбопровод за природен газ (TANAP).
Дълбоки връзки
Все пак дълбоките връзки на Сърбия с руския "Газпром" трябва да продължат, каза министърът. "Газпром продава" гориво на Сърбия чрез разширение на тръбопровода "Турски поток" на цени под пазарните. Освен това подразделение на "Газпром" е съсобственик на сръбското съоръжение за съхранение на газ Банатски Двор, а неговият петролен клон "Газпром Нефт" управлява единствената рафинерия в Сърбия - NIS.
На петролния пазар забраната на ЕС за руски суров петрол прекъсна доставките за рафинерията NIS, чийто единствен жизнеспособен маршрут за доставка е през тръба в Хърватия. Въпреки че рафинерията преработва предимно неруски петрол от преди войната в Украйна, правителството все още обмисля добавянето на повече опции, като например нови връзки.