Danske Bank A/S се призна за виновна в измама и ще плати 2 милиарда долара, за да прекрати дългогодишно разследване на САЩ за пране на пари в нейния клон в Естония, слагайки край на най-големия скандал в новата история на банката.
Във вторник датският кредитор се призна за виновен за участие в заговор за извършване на банкова измама и призна, че е предоставял банкови услуги на подозрителни клиенти - включително в Русия - чрез своя естонски клон, въпреки че е знаел за рисковете от пране на пари, се казва в изявление на Министерството на правосъдието на САЩ.
Danske работи за преодоляване на скандала, който доведе до оставки на висшето ръководство и накара хиляди клиенти да напуснат в един от най-значимите случаи на корпоративни злоупотреби в Дания. Случаят остави белег върху страна, по-известна с финансовата си прозрачност, добавяйки я към списъка на северноевропейските кредитори, включително ABN Amro Bank NV и Deutsche Bank AG, които са били впримчени в проблеми с прането на пари.
„Споразумението приключва в случай, който отне много ресурси и ще позволи на ръководството на банката да се съсредоточи върху развитието на действителния бизнес“, каза Йенс Мунк Холст, главен изпълнителен директор на AkademikerPension, датски пенсионен фонд с около $20 милиарда активи. „Ще бъде дълъг, дълъг труден опит за възстановяване на репутацията до нивото, което беше преди 2018 г.“
Акциите на Danske поскъпнаха с 2,6% в Копенхаген и в сряда сутрин се търгуваха с ръст от 2,4%
Скандалът беше разкрит от информатор в естонския клон на Danske, който се свърза с датските медии, за да разкрие, че банката е пренебрегнала знаци, показващи „потенциално престъпни транзакции“ за преместване на милиарди долари в западни държави от 2008 до 2017 г., включително от руски клиенти. Danske Bank заяви през 2018 г., че не е успяла да провери адекватно 200 милиарда евро в средства на граждани и организации от чужбина.
„Години наред Danske Bank лъжеше и мамеше американските банки, за да превежда милиарди долари подозрителни и престъпни средства през финансовата система на САЩ“, каза американският прокурор на Манхатън Деймиън Уилямс. Най-голямата банка в Дания „умишлено е пренебрегнала законите на САЩ“ и е „улеснила прането на престъпни и подозрителни приходи“ през финансовата система на САЩ, каза той.
Скандалът не е най-тежката криза, засягала Danske Bank. През 20-те години на миналия век бързото ѝ разрастване завършва почти с колапс, като датската държава идва на помощ. Тогавашният главен изпълнителен директор, Емил Глюкщат, се озовава в затвора за омаловажаване на степента на неволите на банката. Той умира в ареста в очакване на процеса и голяма част от имуществото му е използвано за покриване на съдебните разноски, свързани със скандала.
Размерът на глобата съответства на средствата, които Danske е отделила за покриване на случая, последно през октомври, когато заяви, че е близо до съгласието си за глоба от 2 милиарда долара. Базираният в Копенхаген кредитор заяви, че ще плати на Министерството на правосъдието на САЩ 1,21 милиарда долара, на SEC 179 милиона долара и на датския отдел за специални престъпления 4,75 милиарда крони (679 милиона долара).
Въпреки че случаят с Danske беше един от най-известните случаи, забъркали европейска банка през последните години, той далеч не е единственият. През 2021 г. ABN Amro се съгласи да плати 480 милиона евро, за да прекрати холандско разследване, което установи „сериозни пропуски“ в нейните процеси за борба с прането на пари. По-рано тази година офисите на Deutsche Bank във Франкфурт бяха претърсени от правоохранителните органи заради сигнали за потенциално пране на пари, подадени от кредитора.