Унгария блокира 18 млрд. евро помощи от ЕС за Украйна 

Унгария блокира пакет от 18 млрд. евро финансова подкрепа от Европейския съюз за Украйна, с което задълбочи разрива между министър-председателя Виктор Орбан и Брюксел и оказа още по-голям финансов натиск върху опустошената от войната страна.

Будапеща заяви на срещата на финансовите министри на ЕС във вторник, че няма да подкрепи предложението на Европейската комисия за заеми, целящи да помогнат за запълване на бюджетния дефицит на Киев за 2023 г. На свой ред Брюксел отложи решението за достъпа на самата Будапеща до възстановителните фондове от Covid-19 на стойност 5,8 млрд. евро. Финансирането на Унгария беше спряно поради опасения, свързани с корупцията в страната.

Сблъсъкът подчертава противоречията между Орбан и партньорите му от ЕС по отношение на подкрепата за Украйна, която се нуждае от близо 40 млрд. долара от партньорите си, за да поддържа обществените си услуги през следващата година.

Експертът по Русия Андраш Рач от мозъчния тръст на Германския съвет за външни отношения определи ветото като "най-ниската точка в унгарската външна политика".

Още по темата

Решенията на Орбан водят Унгария към ръба на пропастта

Орбан е отхвърлил помощта на ЕС, предпочитайки евтиния петрол на Путин

Дни след изборите ЕК започна процеса на спиране на еврофондовете за Орбан

Орбан и Вучич използват войната като щит, за да се закрепят на власт

Орбан блокира и опита на ЕС да въведе минимален корпоративен данък в съюза - въпрос, който, подобно на финансирането на Украйна, изисква единодушното одобрение на държавите членки.

Много други столици на ЕС смятат, че Будапеща използва правото си на вето като начин да окаже натиск върху съюзниците си, за да одобрят дела на Унгария от 5,8 млрд. евро във фонда на ЕС за възстановяване Covid-19.

Комисията препоръча на държавите от ЕС да одобрят унгарския план за възстановяване, но във вторник държавите членки отложиха решението, когато стана ясно, че Будапеща ще блокира средствата за Украйна.

Даниел Фройнд, германски евродепутат, заяви, че ветото представлява "пълна ескалация" от страна на Орбан.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, заяви, че съжалява за забавянето на помощта за Украйна. "Видях със собствените си очи колко отчаяно е положението", каза той. "Трябва да извършим първото плащане следващия месец, за да може Украйна да преживее зимата. Няма друга алтернатива - ще намерим начин".

Решението на Унгария да наложи вето на заема от 18 млрд. евро, за по-голямата част от който е необходимо одобрението на всички държави членки, накара другите столици на ЕС да започнат незабавна работа по алтернативен план за финансиране на Украйна, който няма да изисква подкрепата на Будапеща. Дипломатите обаче предупредиха, че този подход ще отнеме повече време, което ще задълбочи финансовите рискове, пред които е изправен Киев.

Орбан настоя, че продължава да е готов да подкрепя Украйна на двустранна основа. Във вторник унгарският министър-председател заяви, че ветото не е с цел "изнудване" на ЕС. Той добави: "Предвиждаме различно бъдеще за Европа. Такова, което се гради върху силни държави членки, вместо върху огромни купища общ дълг".

Забавянето на решението за собственото финансиране на Унгария от ЕС носи рискове и за Будапеща. През май 2021 г. Унгария за първи път представи кандидатурата си за дял от оздравителния план NextGenerationEU на стойност 800 млрд. евро, но одобрението беше забавено поради опасенията на Брюксел за подкупи и корупция в Будапеща.

Ако Унгария не получи подкрепа за своя план за възстановяване в Съвета на ЕС преди края на годината, тя рискува да загуби 70% от правото си на финансиране. Един дипломат заяви, че решението на другите държави членки да започнат работа по финансиране за Украйна, което няма да изисква унгарско участие, е начин да се "отнеме най-голямата част от влиянието на Орбан" върху тях.

Унгария е изправена пред трудна година в която инфлацията е сред най-високите в ЕС, а икономическият растеж е слаб.

Управителят на централната банка Дьорд Матолчи заяви по време на парламентарно изслушване тази седмица, че страната е изправена пред ръст на цените от 15-18% през 2023 г., а бюджетният дефицит и дефицитът по текущата сметка я правят една от най-уязвимите икономики в Европа.

Още по темата

Сорос, Вашингтон или Брюксел: кой пречи на Орбан да спечели изборите

Общият дълг на Европа е скок в посока федерализация, Орбан ще бъде заобиколен

"С този двоен дефицит ние сме на второ място след Румъния, само че Румъния не е обект на финансовите пазари, докато Унгария е", каза Матолчи и добави, че отслабването на валутата ѝ - форинта - допълнително изостря проблемите с инфлацията, като повишава цената на вноса.

Комисията също така препоръча временно замразяване на кохезионните плащания в размер на 7,5 млрд. евро за Будапеща, тъй като тя все още не е изпълнила 17 ангажимента за реформи в областта на върховенството на закона. Това решение също трябва да бъде подписано от финансовите министри, преди да влезе в сила.

Дипломатите обмислят възможността за още едно извънредно заседание на Съвета на финансовите министри Екофин този месец, за да подновят дискусиите по проблема.