Войната в Украйна разкрива суровата реалност на оръжейния капацитет на Запада

Близо десет месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, съюзниците, които подкрепиха военните усилия на Киев, са все по-загрижени от борбата за увеличаване на производството на боеприпаси, докато конфликтът унищожава техните запаси.

Залогът е не само способността на Запада да продължи да доставя на Украйна оръжията, от които се нуждае, но и способността на съюзниците да покажат на противници като Китай, че имат индустриална база, която може да произведе достатъчно оръжия, за да изгради надеждна защита срещу евентуална атака, пише Financial Times.

„Украйна ни фокусира . . . върху това, което наистина има значение“, каза Уилям Ла Планте, главният купувач на оръжия на Пентагона, на неотдавнашна конференция в университета "Джордж Мейсън".

„Важното е производството. Производството наистина има значение.“

След като изпратиха повече от 40 милиарда долара военна подкрепа на Украйна, предимно от съществуващи запаси, министерствата на отбраната на членовете на НАТО откриват, че спрените линии за производство на оръжия не могат да бъдат включени за една нощ. Увеличаването на капацитета изисква инвестиции, които от своя страна зависят от осигуряването на дългосрочни производствени договори.

САЩ изпратиха около една трета от запасите си от противотанкови ракети Javelin в Украйна и една трета от запасите си от противовъздушни ракети Stinger. Но има малко шансове да успее да ги замени бързо. „Няма съмнение . . . [снабдяването на Украйна] оказа натиск върху нашата отбранителна индустриална база“, каза миналия месец Колин Кал, заместник-министър на отбраната на САЩ по политиката.

Обединеното кралство се обърна към трета страна, която отказа да идентифицира, за да възстанови своите изчерпани запаси от противотанкови ракети NLAW.

„Има някои наистина сурови реалности, които бяхме принудени да научим“, каза през октомври Джеймс Хипи, министър на въоръжените сили.

Запасите от оръжие в много европейски страни са още по-оскъдни. Когато Франция изпрати шест самоходни гаубици "Цезар" в Украйна през октомври, тя можеше да го направи само като отклони датска поръчка за високотехнологичната артилерия.

Има две основни причини, поради които западните нации се борят да набавят нови военни доставки, казаха представители на отбраната и корпоративни ръководители.

Първият е структурен. След края на Студената война тези страни пожънаха мирен дивидент чрез намаляване на военните разходи, съкращаване на отбранителната промишленост и преминаване към икономично производство „точно навреме“ и ниски запаси от оборудване, като например боеприпаси. Това е така, защото борбата с бунтовниците и терористите не изисква същия вид тежко въоръжение, необходимо при силно интензивни сухопътни конфликти.

Украйна промени това предположение. По време на интензивните боеве в района на Източен Донбас това лято Русия използва повече боеприпаси за два дни, отколкото британските военни имат на склад. При украинските нива на потребление на артилерия, британските запаси може да продължат една седмица и европейските съюзници на Обединеното кралство не са в по-добра позиция, според доклад на мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.

„Западът има проблем с ограничения капацитет на отбранителната промишленост“, каза Мик Райън, бивш генерал-майор от австралийската армия. „Ще бъде необходима голяма програма за индустриална експанзия, ако нациите на Запада искат да възстановят капацитета си за проектиране, производство и складиране . . . на големи количества боеприпаси."

Вторият фактор е бюрокрацията. Правителствата казват, че са се ангажирали с по-големи бюджети за отбрана. И все пак, на фона на толкова много икономическа несигурност, те се бавят с многогодишните договори за доставки, от които отбранителните групи се нуждаят, за да ускорят производството.

„Това е проблем на корпоративните финанси“, каза висш служител на европейската отбрана. „Никоя компания не иска да инвестира във втора фабрична линия, за да увеличи производството без дългосрочна договорна сигурност. Ще продължи ли Русия да бъде заплаха след пет години и ако не е така, тогава правителствата ще продължат ли да купуват оръжия от компаниите?"

Тази липса на сигурност съществува и от двете страни на Атлантическия океан, казват корпоративни ръководители. Saab, шведската отбранителна и космическа компания, която произвежда NLAW и изтребителите Gripen, казва, че е преговаряла с няколко правителства за нови поръчки, но напредъкът в подписването на договори е бавен.

Още по темата

Руските оръжейни системи в Украйна разчитат в голяма степен на западни технологии

Оръжията за Украйна скараха Германия и съюзниците от Източна Европа

Турция става все по-предпазлива с доставките на оръжия за Украйна

Отбранителният сектор в САЩ не успява да отговори на ускореното търсене на оръжия

„Когато става въпрос за поръчки, пряко свързани с Украйна . . . много малко наистина се появи или се случи“, каза главният изпълнителен директор на Saab Микаел Йохансон. „Сигурен съм, че ще дойдат . . . но процедурите по договаряне все още са доста бавни.“

Британската BAE Systems също казва, че е „в преговори“ с правителството на Обединеното кралство за увеличаване на производството на редица боеприпаси, докато американските отбранителни компании имат подобни оплаквания относно липсата на ясен „сигнал за търсене“ от Вашингтон.

„Те са в ситуация „покажете ми парите“, каза Марк Кансиан, старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. „Това, от което те [отбранителните компании] се притесняват, е, че ще разширят капацитета си, тогава войната ще приключи и министерството на отбраната ще прекъсне договорите.“

Кати Уордън, главен изпълнителен директор на Northrop Grumman, каза, че процедурите за обществени поръчки на Пентагона – които дават сигнал за натрупване на запаси, но само след като някой конфликт бързо ги изчерпи – не са модел, който „ще има смисъл“, ако целта е устойчиви инвестиции в производството.

Някои производители на отбранителна техника вече произвеждат на пълен капацитет, като смените работят 24 часа в денонощието.

„Когато имаме ясно разбиране какъв ще бъде сигналът за търсене . . . ние сме готови да финансираме разширяване на капацитета“, каза Франк Сейнт Джон, главен оперативен директор на Lockheed Martin, която произвежда артилерийски ракетни системи Himar и Javelin.

Западни служители казват, че снабдяването на Украйна не е застрашило военната готовност на собствените им страни, а недостигът при руските военни е много по-лош. Москва трябва да набавя оръжия като артилерийски снаряди и дронове от Северна Корея и Иран.

И все пак, макар да има почти консенсус в НАТО, особено неговите европейски членове, относно необходимостта да увеличат своите военни и отбранителни индустрии, компаниите могат да продължат само след като имат повече договорна сигурност.

„Договорите имат значение. Парите имат значение“, каза Лаплант от Пентагона. „След като [отбранителните компании] видят, че ще влагаме пари в поръчки . . . те ще започнат да произвеждат, това е тяхна работа."