Икономиката на Турция се представи по-зле от прогнозите, като нарасна най-бавно от свиването в разгарата на глобалната пандемия през 2020 г., спад, който вероятно ще разтревожи президента Реджеп Тайип Ердоган преди изборите догодина.
Данните от сряда показаха, че брутният вътрешен продукт се е увеличил с 3,9% на годишна база през третото тримесечие, все още сред най-добрите резултати в Г-20, но доста под прогнозите на повечето анализатори, анкетирани от Bloomberg. Това също е рязко забавяне спрямо предходните три месеца, когато БВП нарасна с ревизирани 7,7%.
Загубата на инерция помага да се обясни спешността зад шоковото подновяване на намаляването на лихвените проценти от страна на централната банка през август, но неортодоксалният подход също така подхранва инфлацията, която оказва все по-голямо влияние върху икономиката. Когато се коригира с работните дни и сезонните колебания, БВП се свива с 0,1% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца.
Ердоган, най-дълго управлявалият лидер на Турция, който ще опита да бъде преизбран догодина, подкрепя икономически модел, който дава приоритет на износа, производството и заетостта за сметка на ценовата стабилност и валутата. Президентът оказа натиск върху централната банка да понижи основната лихва си до едноцифрени нива, цел, която постигна на среща миналата седмица, като доведе основния лихвен процент до 9%.
Но четирите последователни съкращения досега не са успели да дадат тласък на икономиката от 800 милиарда долара. Бизнесът и потребителите също се оказват по-малко имунизирани срещу опустошенията на инфлацията след ръста след пандемията, при който икономическият растеж на Турция надхвърляше 6% на всяко тримесечие в продължение на две години.
„Дори при забавяне на растежа, инфлацията ще остане по-голямата грижа за икономиката. Разхлабената парична политика на централната банка ще окаже влияние върху валутата и ще се отрази на инфлацията. Виждаме експанзионистични политики в навечерието на изборите в средата на 2023 г., които повишават търсенето и увеличават ценовите печалби.“ казва Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics.
Строгият контрол върху кредитирането и най-високата инфлация в Г-20 след Аржентина започнаха да натежават върху частните капиталови разходи.
Наред с нетния износ, който имаше отрицателно въздействие от 1,5 процентни пункта, едно от най-големите забавяния на растежа през третото тримесечие идва от инвестициите, измерени чрез капиталообразуване, каза Еркин Исик, главен икономист в QNB Finansbank в Истанбул.
Други акценти от доклада за БВП на Турция
Потреблението на домакинствата, което е основен фактор за растежа, нарасна с 19,9% спрямо година по-рано Бруто образуването на основен капитал, мярка за инвестициите от бизнеса, се е свило с 1,3% на годишна база. Износът нараства с 12,6% на годишна база, докато вносът нараства с 12,2%. Държавните разходи за потребление са нараснали с 8,5% спрямо година по-рано.
Спадът на лирата е сред причините за годишния ръст на цените, доближаващ 86%, ниво, невиждано от повече от две десетилетия. Турската валута, която се понижи с близо 10% спрямо долара през третото тримесечие, се търгуваше почти без промени след публикуването на данните в сряда.
Финансите на домакинствата са поставени на натиск, но потребителските разходи останаха достатъчно устойчиви, за да задвижат икономиката през последното тримесечие. Някои купувачи вероятно са направили покупки в очакване, че инфлацията ще изяде разполагаемите им доходи.
Предизвикателства в чужбина
Целта на Ердоган да задвижи турската икономика чрез бум на износа също е изложена на риск, тъй като заплахата от рецесия надвисва в Европа, най-големият ѝ търговски партньор. В разочароващото начало на четвъртото тримесечие продажбите на турски стоки в чужбина се увеличиха само с 3% на годишна база през октомври, което е спад от над 9% през предходния месец.
Това е знак, че способността на Турция да поддържа растеж през следващите месеци ще зависи от по-силното вътрешно търсене и бизнес инвестициите.
Правителството вероятно ще разгледа различни мерки за съживяване на икономиката преди изборите, които трябва да се проведат до юни. Дългоочакваното увеличение на минималната заплата, което се очаква да бъде обявено през декември, може да даде на домакинствата допълнителна глътка въздух срещу инфлацията.
Исик от QNB Finansbank, който поддържа прогнозата си за икономически растеж от 5,2% тази година, каза, че инвестициите са извадили 0,6 процентни пункта от БВП за третото тримесечие, компенсирани от положителен принос от 1,7 процентни пункта от държавните разходи.
„Положителна изненада дойде от държавните разходи“, каза той.