Недостигът на боеприпаси в Русия повдига въпроси колко може да продължи войната

И двете страни са претърпели тежки загуби на хора и техника, но Москва е по-зависима от свиващата се икономика за попълване на запасите

07:53 | 23 ноември 2022

Автор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Русия изразходва оборудване, боеприпаси и оръжия с темпове, които повдигнаха въпроси за това колко ефективно и колко дълго може да продължи да води войната си срещу Украйна.

Предизвикателството за поддържане на военните усилия не е уникално за Русия, която след като направи значителни териториални придобивки в началото на войната, губи от завладяната територия на Украйна на етапи.

И двете страни претърпяха тежки загуби на хора и техника от началото на нахлуването през февруари, но Москва е по-зависима от собствената си свиваща се икономика за попълване на запасите, отколкото Киев. Икономиката на Украйна е по-опустошена от тази на Русия, но има по-мощни поддръжници в САЩ и техните съюзници, които предоставят милиарди долари военна и икономическа помощ.

„Всичко им е на изчерпване“, каза за руснаците Елиът Коен, председател по стратегия в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. Значителна част от руския арсенал, изваден от складовете, е бил в лошо състояние поради корупция, лошо управление и лоша поддръжка, каза той пред The Wall Street Journal.

Западни и украински служители и военни анализатори казват, че има индикации, че руските запаси от някои критични оръжейни системи, включително прецизни ракети, са на изчерпване. Москва не може да използва целия си инвентар от прецизни ракети - някои от които се използват и за носене на ядрени бойни глави - защото трябва да задържи някои за използване в случай на други обстоятелства, включително за възпиране на силите на НАТО.

Русия продължава своите обстрели с ракети, за да атакува наземни цели в Украйна – сега фокусирани върху енергийната и отоплителна инфраструктура, насочени към подкопаване на морала на украинските граждани – както се случи на 15 ноември, когато бяха изстреляни почти 100 ракети, според украинското правителство.

Но скоростта, с която се използват тези ракети, е спаднала значително от средно две дузини ежедневни изстрелвания през първите месеци на войната. Юрий Игнат, говорител на командването на военновъздушните сили на Украйна, каза миналата седмица, че само 15 крилати ракети "Калибър" са били изстреляни през целия месец октомври.

Една неизвестна е значимостта на руския внос на оръжия от Иран. Фактът, че Москва, един от най-големите производители на военна техника в света, е принудена да се обърне към външни доставчици, е още една индикация, че руската военно-промишлена база среща трудности да снабдява силите на страната. Северна Корея също е започнала да доставя артилерийски снаряди на Русия, според САЩ.

Иранските дронове самоубийци Shahed-136, които започнаха да се появяват на бойното поле в средата на септември, оказаха значително влияние върху кампанията досега. Въпреки че голяма част от тези евтини оръжия се свалят, Украйна често трябва да използва скъпи и оскъдни ракети за противовъздушна отбрана, за да направи това - увеличавайки предизвикателствата, пред които е изправен Киев при осигуряването на доставки за своята противовъздушна отбрана. Украински официални лица също казват, че Техеран се е съгласил да достави на Москва два вида балистични ракети - с обсег от 300 км и 650 км.

Друга възможна индикация за недостиг е, че руските ракети се използват все повече за цели, за които не са предназначени. Противокорабни ракети, създадени да удрят големи метални обекти, се използват за атака на наземни цели, както и ракетите за противовъздушна отбрана С-300, едно оръжие, което според украински официални лица остава в изобилие за силите на Москва. И двете са неточни в много роли за наземна атака и са причинили значителни цивилни жертви.

Военни анализатори от Royal United Services Institute, лондонски мозъчен тръст за отбрана и сигурност, предполагат - използвайки оценки на украински официални лица - че Русия може да е използвала само 10% от своите запаси от С-300. Но те казват, че Кремъл вероятно е изразходвал половината от запасите си от балистични ракети "Искандер", оценени на 900 преди войната, и че останалите запаси от крилати ракети "Калибър" са на изчерпване.

Русия също е използвала огромни количества евтини боеприпаси с ниска точност, изстрелвайки много хиляди артилерийски снаряди на ден в продължение на месеци. Скоростта на стрелба сега е спаднала значително, казват анализаторите, което вероятно предполага, че дори тези боеприпаси може да се наложи да бъдат ограничени - въпреки че част от спада може да се обясни и с промяна в естеството на битката.

Тежки са и загубите на войници от двете страни. Генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на щабовете на САЩ, изчисли, че повече от 100 000 руски войници са били убити и ранени, и вероятно приблизително същия брой украински войници. Много от руските жертви вероятно ще включват много от по-опитните войници на армията, които са заменяни от по-малко квалифицирани резервисти.

Украйна твърди, че е унищожила повече от 2800 руски танка и повече от 5700 бронирани машини. Загуби, проверени чрез фотографски доказателства от уебсайта Oryx, който вероятно значително подценява действителните загуби, потвърждава повече от 1500 унищожени, заловени или изоставени танкове и повече от 2700 бронирани превозни средства от различни видове. Oryx, инструмент за проследяване на разузнавателна информация с отворен код, също идентифицира 49 унищожени или повредени руски хеликоптера.

Потвърдените украински загуби са били много по-малки – 370 танка и по-малко от 800 бронирани превозни средства, според Oryx – но армията и запасите ѝ са били много по-малки от тези на Русия в началото.

След неуспехите на бойното поле руският президент Владимир Путин нареди на руската индустрия да увеличи военното производство. През октомври той създаде нов правителствен координационен съвет, за да помогне за ускоряване на производството на тези доставки, като каза, че Русия трябва по-бързо да разреши проблемите, свързани с предоставянето на подкрепа за военната операция и да противодейства на западните санкции.

Руската икономика обаче се свива и работната сила намалява.

Данни от Министерството на икономическото развитие на Русия показват, че икономиката се е свила с 5% на годишна база през септември. Последните прогнози на руската централна банка прогнозираха, че тази година страната се готви за най-дълбоката рецесия от всяка голяма икономика и спад на брутния вътрешен продукт между 3% и 3,5%.

Мобилизацията на Путин – започнала на 21 септември – на 300 000 резервисти започва да има забележим ефект върху пазара на труда. Мобилизацията накара стотици хиляди мъже в трудоспособна възраст да избягат от страната, изостряйки вече съществуващия недостиг на персонал, последвал веднага след инвазията на 24 февруари.

През септември работната сила се е свила с 600 000 души и е била със 700 000 по-ниска от година по-рано, спад от 1%, според данни, публикувани от Федералната служба за държавна статистика на Русия. Местни икономисти казаха, че пълният ефект вероятно ще бъде много по-значителен, когато се отчетат цифрите за октомври.

„Мобилизацията засяга стотици хиляди икономически активни руснаци и не може да не засегне икономиката“, каза Алексей Климовски, икономически анализатор и член на National Expert, асоциация на експерти в Москва. „Разбира се, това влияние е негативно, защото икономическите вериги се сриват и ценни специалисти в различни индустрии напускат“, каза той.

Западни служители също така казват, че санкциите, ограничаващи достъпа на Русия до микрочипове и друго високотехнологично оборудване, ограничават способността на Русия да увеличи производството на прецизни ракети, въпреки че санкциите не са непробиваеми. В доклад от този месец анализаторите на RUSI, цитирайки интервю с украински служител, изчислиха, че месечният производствен капацитет на Русия за модерни балистични ракети "Искандер" 9M723 е само шест.

Западни служители казаха, че руската индустрия вероятно е изправена пред сериозни затруднения, докато се опитва да увеличи военното производство.

Путин твърди, че Русия се е приспособила добре към санкциите и че Западът се е провалил в целта си да смаже икономиката на страната му. „Нашата икономика наистина стана много по-адаптивна и гъвкава“, каза той миналия месец.