Руският бизнесмен Дмитрий Мазепин вероятно е по-известен извън Русия като бащата на бившия пилот от Формула 1 Никита Мазепин, който беше уволнен от американския отбор Haas след нахлуването на Русия в Украйна. Сега обаче внимание привлича неговата империя за производство на торове.
Тръба, която тръгва от Толиати, близо до река Волга и стига до украинското пристанище Одеса пренася амоняк от компанията свързана с Мазепин, беше спряна заради конфликта. Русия поиска тя да бъде пусната отново, като това беше едно от условията за подновяване на сделката, която позволи на Украйна да изнесе 10 млн. тона зърно от черноморските си пристанища от август насам. Сегашното споразумение подписано между Украйна, Русия, Турция и ООН изтича на 19 ноември и удължаването му е от критично значение за преодоляване на световния недостиг на пшеница и царевица.
Очаква се то действително да бъде удължено, като руският външен министър Сергей Лавров заяви, че ООН го е уверило, че условията на Русия ще бъдат изпълнени изцяло. Сред тях са улесняване на доставките на руско зърно и изкуствени торове, както и земеделският кредитор „Rosselkhozbank“ да „заработи изцяло“. Все още не е ясно дали това значи и тръбопроводът да бъде отворен.
Съоръжението e изградено за пренос на амоняк - силно експлозивен химикал и крие големи рискове, тъй като войната в Украйна продължава. За повторното му отваряне ще е необходимо високо ниво на доверие, че той ще бъде от полза за по-бедните страни и че е безопасен - казва Тим Бентън, директор на отдела за изследване на нововъзникващите рискове в Chatham House.
"Очевидно е, че от гледна точка на глобалната наличност на хранителни продукти - и цени - осигуряването на износ на зърно от Черно море и торове от Русия би било изключително положително за най-бедните в света", каза той. "Това обаче би помогнало значително на руската икономика."
Преди конфликта Русия беше най-големият износител на изкуствени торове в света. Освен това Русия и Украйна заедно представляваха една четвърт от световния износ на зърно. Когато Русия блокира пристанищата на Украйна в първите месеци на инвазията, доставките на зърно по море бяха прекъснати, което можеше да доведе до недостиг на храна. Сключеното през юли споразумение за безопасен коридор позволи на Украйна да възобнови износа на зърно през Черно море.
Проблемите на Мазепин
По време на преговорите за зърното акцентът на Русия върху петролопровода, чието повторно отваряне би било от полза за "Толиатиазот", и искането за отблокиране на 300 000 тона торове на "Уралхим" АД в европейските пристанища, изненадаха ръководителите на торовата промишленост в страната. И двете компании са свързани с Мазепин. Представители на "Толиатиазот","Уралхим" АД и Мазепин не са отговорили на запитванията за коментар.
Предприятията на Мазепин са сред най-тежко засегнатите от последиците от инвазията. Той беше санкциониран от Европа и Обединеното кралство и трябваше да се откаже от контрола над "Уралхим" и най-големия производител на поташ в света - ПАО "Уралкалий". Уралхим загуби достъп до европейските пристанища, които осигуряваха основните му маршрути за износ. Тръбопроводът за амоняк до Одеса в Украйна беше от решаващо значение за "Толиатиазот", производителят, който доставя торове за Европа.
По ирония на съдбата Мазепин е спечелил контрола над "Толиатиазот"малко преди инвазията, след 13 години ожесточени корпоративни спорове, включително в съда. Неговите предприятия за първи път стават миноритарни инвеститори в компанията през 2008 г. Последваха обвинения в измама срещу предишното ръководство на „Толиатиазот“, които завършиха с отстраняването им, а някои от тях бяха осъдени задочно на затвор.
Бившите собственици на "Толиатиазот" бяха обявени в несъстоятелност преди около година, а фирмите на Мазепин успяха да купят 71% от компанията на два транша през февруари - само няколко дни преди инвазията. Придобиването увеличи общия капацитет на фирмите на Мазепин с над 30 %, но те са почти безполезни без тръбопровода.
Според уебсайта на Кремъл Мазепин е бил един от последните няколко руски бизнесмени, които са се срещнали с президента Владимир Путин преди инвазията.
Магнатът, чието състояние се оценява на 900 млн. долара от индекса на милиардерите на Bloomberg, има връзки и с висши държавни служители. Сергей Чемезов, ръководител на държавната корпорация "Ростех", с когото Путин е служил в КГБ в Дрезден, е председател на "Уралкалий".
Мазепин, роден в Беларус, е завършил военно училище и е служил като преводач в армията по време на военната интервенция на Съветския съюз в Афганистан през 80-те години на миналия век. Започва работа в банковата сфера, работи в петролния производител TNK и след това в руския държавен фонд за недвижими имоти. В началото на 2000 г. за кратко е ръководител на най-големия руски нефтохимически холдинг "Сибур", като помага на "Газпром" да си върне контрола върху активите му. След това започва да купува дялове в производители на амониеви торове, като през 2007 г. създава “Уралхим“.
Едва през 2013 г. влиза във висшата лига, като купува дял в производителя на поташ „Уралкалий“. Като доказателство за влиянието му, УралХим успява да си осигури заем от 4,5 млрд. долара от държавната ВТБ за тази покупка.
Високи залози
Сега, когато иска да съживи износа, искането за повторно отваряне на тръбопровода "Одеса" е от решаващо значение за "Толиатиазот".
При сключването на първоначалната сделка за доставка на зърно, успоредно с това беше дадено разрешение за свободно движение на руски торове. Но логистичните предизвикателства от страна на банките, застрахователите и превозвачите остават, въпреки че санкциите срещу Русия не са насочени към нейния селскостопански сектор поради ключовата роля, която той играе за изхранването на света. САЩ отново заявиха, че храните и торовете не са част от никакви ограничения, а страните от Близкия изток и Азия в повечето случаи избегнаха санкциите срещу Москва, в Европа много банки се въздържат от финансиране на руски продукти.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу намекна, че повторното отваряне на тръбопровода може да бъде ключово за решаването на въпроса със зърното. Но президентът Володимир Зеленски заяви през септември, че всякакви разговори за тръбопровода трябва да бъдат обвързани с освобождаването на украинските военнопленници, което представлява значителна пречка, каза Евгения Слепцова старши икономист по ЕМ, Oxford Economics.
"Зеленски не предложи някакъв вид икономически обмен, а размяна на затворници, което Русия отхвърли категорично, вероятно защото затворниците винаги са добър лост за влияние в бъдещи преговори", каза тя.