Китай и Индия – две от трите страни, които са най-големи източници на парникови газове в света, са подложени на нарастващ натиск от развиващия се свят да се ангажират, че ще допринесат за механизма, насочен към компенсиране на най-бедните нации в света заради климатични бедствия - т.нар. "климатични репарации", съобщава Bloomberg.
Мавриций, Ямайка и Гана са сред развиващите се страни, които искат групата от потенциални донори за механизма, който се обсъжда на срещата на върха за климата COP27 в Египет, да бъде разширен отвъд западните индустриализирани нации, които традиционно се смятат за отговорни за глобалното затопляне.
Призивите са подчертано отклонение от обичайните искания, тъй като в миналото Китай и Индия са заставали редом с най-бедните нации в света с настоявания за финансиране от САЩ и Европа. Те също така бележат разцепление в редиците на най-слабо развитите страни, малките островни държави и някои нации със среден доход, чиито икономики и политики са тясно свързани с азиатските икономически сили.
„Става въпрос за количеството на емисиите, ако сте развиваща се страна и отделяте толкова много, тогава защо не“, заяви Хенри Кокофу, ръководител на Агенцията за опазване на околната среда на Гана и специален пратеник на председателството на Гана на Форума за уязвими от климата, който представлява 58 нации с общо население от 1,5 милиарда души. „Разглеждаме тежките емитенти“, отбелязва той.
Китай генерира 11,5 милиарда метрични тона еквивалент на въглероден диоксид годишно, докато Индия произвежда 2,7 милиарда тона, сочат данни на Global Carbon Project. САЩ отделят 5 милиарда тона и индустриализираните нации са отговорни за по-голямата част от емисиите, които са допринесли за глобалното затопляне днес. Въпреки това, бързото развитие на Китай, задвижено от въглищата, вече превръща страната във втория по големина източник на емисии в историята.
Приносът на Индия към кумулативните емисии е много по-малък, отколкото на по-богатите страни. Графика: Bloomberg
Позицията на Кокофу е в съответствие с тази на Матю Самуда, ямайски министър и ръководител на делегацията на островната нация на COP27, който казва, че „тези, които отделят, трябва да допринасят“. Министърът на околната среда на Мавриций Кавидас Рамано настоява „всички големи замърсители“ да предоставят средства.
Съществуват обаче и нации, които са по-умерени в подхода си към Индия и Китай. Сейни Нафо, ръководителят на делегацията на Мали, и Сет Осафо, правен съветник на Африканската група от преговарящи, призоваха двете азиатски държави да направят доброволни вноски.
Барбара Крийси, министър на околната среда на Южна Африка, беше категорична, че като развиващи се страни Индия и Китай не трябва да бъдат принуждавани да дават своя принос. Южна Африка е част от БРИКС – икономически съюз, в който нациите членуват, заедно с Бразилия, Русия, а и е силно зависима от Китай като пазар за износ.
В отговор говорител на индийската делегация на COP27 заяви, че задължителните вноски към механизма не трябва да се прилагат за тяхната страна, тъй като нейният дял от исторически кумулативни емисии от прединдустриалния период до 2019 г. е по-малък от 4%.
Говорителите на Китай не са отговорили на запитване за коментар. По-рано обаче Сие Женхуа, представителят на страната на срещата за климата, настоя да се вземе предвид приноса на страните за замърсяването в исторически план.