Съкращенията на руските доставки и въздушните удари в Украйна ще струват на Молдова над един милиард долара тази зима за покриване на допълнителните енергийни разходи, става ясно от проектодокумент, съобщава Bloomberg. Сумата възлиза на осем процента от една от най-бедните европейски икономики.
Проектът от 19 страници – който ще бъде представен на чуждестранни дипломати и лидери преди конференцията за подкрепа на Молдова на 21 ноември в Париж, описва продължителна кампания на Москва и местни „престъпни групи“ за сваляне на прозападното правителство на нацията, намираща се между Украйна и Румъния.
Т.нар. неофициален документ определя разходите на 1,1 милиарда евро (1,1 милиарда долара) и посочва, че Молдова ще се нуждае от около 450 милиона евро чуждестранна помощ, за да запълни дупката в бюджета си, да смекчи удара върху потребителите и да им помогне през отоплителния сезон. Той също така призовава за военна помощ за укрепване на оскъдната отбранителна техника, с която страната разполага, след като руски ракети започнаха да пресичат въздушното ѝ пространство.
Документът, разгледан от Bloomberg, очертава тежка икономическа ситуация, включително седемкратно увеличение на цените на газа, четирикратно увеличение на разходите за електроенергия и ниво на инфлацията от 34%. Средните реални доходи се понижават с 12% през първото тримесечие на 2022 г. – дори преди последната енергийна криза, се казва в документа.
В интервю външният министър Нику Попеску определи оценката на разходите като „неокончателно“ изчисление на правителството, тъй като по-нататъшните руски действия и цените на енергията на европейските пазари остават непредвидими.
Към ноември бомбардирането от Русия на енергийната инфраструктура на Украйна и намаляването наполовина на износа на природен газ към Молдова са елиминирали потоци от предишни източници на страната на вносна електрическа енергия. Вносът от Румъния съставлява около 80% от настоящото потребление на Молдова, а останалата част се произвежда в страната.
Ролята на Русия
„Това са умишлено планирани действия“, насочени към дестабилизиране на Молдова, заяви Попеску. Той добавя, че те са „предназначени да насочат и отслабят енергийната сигурност на Молдова, но с това и цялото функциониране на молдовската икономика и на политическата система“.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отхвърли твърденията, че Русия използва енергийните доставки за оръжие като „абсурдни“ и изтъкна, че поведението на „Газпром“ е „чисто търговско“. По нейни думи компанията е предоставила на Молдова преференциални условия. От своя страна Захарова обвини правителството в Кишинев, че се опитва да отвлече вниманието на гражданите си от икономическите проблеми на страната.
Посещавайки Кишинев в четвъртък, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейският съюз ще предостави на Молдова още 50 милиона евро бюджетна подкрепа и 200 милиона евро безвъзмездни средства и заеми за нейните газови нужди, налични от януари.
„ЕС стои твърдо на ваша страна“, изтъкна Фон дер Лайен пред репортери. Тя беше придружена от прозападния президент на страната Мая Санду.
Молдовци ще се присъединят към украинските бежанци
Настоящото правителство, избрано с огромно мнозинство миналата година, не изглежда изложено на непосредствен риск от отстраняване и няма да е изправено пред нови избори в продължение на няколко години. И все пак подкрепата му се понижи под тази на опозиционните партии в проучванията на общественото мнение, тъй като разходите за живот скочиха.
Правителството запази светлините и отоплението включени, като намали потреблението и осигури електричество от съседна Румъния, но на повече от три пъти по-висока цена. Някои компании трябваше да затворят.
По думите на Попеску, ако Русия постигне целите си, нарастващите сътресения ще доведат до присъединяването на молдовци към украинските бежанци. Около един милион молдовци имат европейски паспорти. Самата Молдова приюти 95 хиляди украински бежанци и от началото на войната се превърна във важен транзитен маршрут за украинско зърно, гориво и стоки, изпращани към Европа.
Вратата остава отворена
Доставките на „Газпром“ са само 51% от договорените обеми за ноември, твърди молдовският вицепремиер Андрей Спину. Междувременно “Газпром“ обвини Украйна за намалените доставки, след като страна затвори ключов граничен пункт за транзита на газ, тъй като Киев вече не може да го контролира под окупацията на Русия. Украински ръководители твърдят, че няма такава пречка, защото останалата част от транзитната мрежа оперира под капацитета си.
Заради вече известната висока енергийна зависимост на бившата съветска страна Европейската банка за възстановяване и развитие предостави 300 млн. евро на Молдова, за да купи газ за хранилището си това лято.
„Работим по този инструмент от ноември 2021 г.“, заяви Анжела Сакс, ръководител на представителството на ЕБВР в Молдова. Фондът беше създаден, именно за да предпазва от риска „Газпром“ да спре доставките, допълва тя.