Европейската комисия сигнализира, че не вижда ценовата граница на вносния природен газ като най-добрия инструмент за овладяване на безпрецедентна енергийна криза и вместо това предложи план, който да разпредели нарастващите разходи във времето.
Европейската комисия представи своя анализ на възможни действия за ограничаване на цените на газа на среща с представители на националните правителства в Брюксел в понеделник, според дипломати от ЕС, запознати с преговорите. Изпълнителният орган на ЕС беше призован от лидерите на блока миналия месец да направи оценка на набор от мерки, включително динамичен ценови коридор за транзакции с газ, и да излезе със законови предложения.
Държави, водени от Италия, Полша, Белгия и Гърция, настояваха упорито да ограничат цената на газа, която разстройва икономиките и подхранва инфлацията, докато регионът се насочва към зима с драстично намалени доставки от Русия.
Комисията, която по-рано тази година се противопостави на намесата на пазара, се поддаде на натиска преди срещата на върха на лидерите през октомври, като предложи спешен пакет, който да проправи път за регламент за ограничаване на скоковете на цените на TTF, чийто основен индекс е бенчмарк за целия газ, търгуван на континента.
Колебанията на комисията може да изложат на риск бързото споразумение между правителствата по пакета, който също така включва мерки за избягване на изключителна нестабилност на енергийните деривати и за използване на общата покупателна способност на ЕС като лост в преговорите с глобални газ доставчици, според дипломатите. Министрите на енергетиката на ЕС трябва да се срещнат и да се опитат да постигнат споразумение по предложението на 24 ноември.
Докато оценката на комисията беше критикувана от група нации, които настояваха за таван на цените, Нидерландия и Германия подкрепиха нейния анализ.
Залогът е бъдещето на икономиката на блока от 17 трилиона долара, която енергийната криза заплашва да тласне в рецесия, тъй като компаниите и потребителите страдат от високите сметки за електроенергия и газ. ЕС се опитва да балансира исканията на повече от половината от своите 27 нации за ограничаване на цените на газа с необходимостта да се избегне подкопаването на неговия единен пазар или задълбочаването на икономическите разделения между държавите-членки.