Чешката република наложи първия си извънреден данък върху някои от най-големите предприятия, за да подпомогне финансирането на енергийните субсидии, без да увеличава държавните заеми.
В петък законодателите одобриха предложението на министъра на финансите Збинек Станюра за налагане на 60% "допълнителен данък " върху основните енергийни компании и банки. Налогът ще остане в сила през следващите три години и ще бъде насочен към извънредните печалби, генерирани от скока на цените на енергията и високите лихвени проценти.
"Не изпитвам никаква радост от факта, че въвеждам този данък", заяви Станюра пред долната камара на чешкия парламент преди гласуването. "Ако обстоятелствата го позволят, аз ще бъда първият, който ще предложи премахването му."
Законопроектът е ключова част от стратегията на дясноцентристкото правителство за облекчаване на последиците от най-тежката от три десетилетия насам криза с разходите за живот, като същевременно се опитва да отърве страната от рекордния за времето на пандемията бюджетен дефицит. След месеци на обсъждания петпартийната управляваща коалиция се съгласи да субсидира сметките за електричество и природен газ, в отговор на признаците на нарастващо разочарование сред обществеността и призивите за помощ от страна на компаниите.
Според изчисленията на Министерството на финансите извънредният данък би трябвало да донесе около 85 млрд. крони (3,4 млрд. долара) допълнителни приходи в бюджета през следващата година. От ведомството заявяват, че ограниченията на цените на енергията, въведени от Европейския съюз, ще доведат до допълнителни приходи от около 15 млрд. крони през 2023 г.
По-бавна консолидация
Като цяло държавата ще отдели около 200 млрд. крони през следващата година за различни мерки за подпомагане на домакинствата и компаниите, включително енергийни субсидии, по-високи пенсии и други социални плащания, заяви министър-председателят Петр Фиала миналата седмица.
Администрацията, която управлява страната от една година смекчи стремежа си за ограничаване на фискалния дефицит заради икономическото въздействие на руската инвазия в Украйна. Въпреки това тя планира да намали бюджетния дефицит до 295 млрд. крони през следващата година от планираните за тази година 375 млрд. крони.
Макар че чешкият дълг, който според прогнозите за тази година ще възлиза на 42% от брутния вътрешен продукт, остава един от най-ниските в ЕС, централната банка и фискалният контролен орган критикуват темпото на намаляване на дефицита и призовават за по-бърза консолидация.