Развиващите се страни ще се нуждаят от 340 млрд. долара всяка година до 2030 г., за да се адаптират към изменението на климата, но светът е далеч от пътя за посрещане на тази нужда и е все по-уязвим за последиците от покачващите се морета и екстремните климатични условия, заяви ООН. Макар че повечето страни правят планове за адаптиране, планирането е твърде бавно, а финансовите нужди надхвърлят наличната подкрепа, се казва в годишния доклад за адаптиране на Програмата на ООН за околната среда, публикуван в четвъртък, пише Financial Times.
"Светът не успява да защити хората от настоящите последици от климатичната криза", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
В навечерието на тазгодишната среща на върха на ООН по въпросите на климата COP27, която започва следващата седмица в Египет, Гутериш заяви, че богатите страни трябва да представят "надеждна пътна карта" за това как ще предоставят 40 млрд. долара годишно в подкрепа на адаптацията на най-уязвимите страни до 2025 г. - обещание, дадено на COP26.
През тази година много страни бяха опустошени от екстремни метеорологични явления, включително наводнения, пожари и горещини, които според учените ще стават все по-чести и екстремни с всяка част от градуса на глобалното затопляне. Температурите вече са се повишили с поне 1,1 °C през индустриалната епоха.
Очаква се финансирането на адаптацията да бъде ключова тема на COP27 и да бъде отделено от спорния въпрос за финансирането на "загубите и щетите", или подкрепата за развиващите се страни, които вече са претърпели разрушения, като например широко разпространените наводнения в Пакистан и Нигерия.
Миналата седмица в доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) се стигна до заключението, че националните ангажименти за намаляване на емисиите на близо 200 държави поставят света на пътя към повишаване на температурата с между 2,4 и 2,6 градуса по Целзий до 2100 г. в сравнение с прединдустриалните нива.
В последния си анализ UNEP установи, че повече от осем от всеки десет държави изготвят планове за адаптация, например чрез въвеждане на нови закони и политики. Въпреки това, международната финансова подкрепа за подпомагане на развиващите се страни да се адаптират към затоплящия се свят е "5-10 пъти по-ниска от очакваните нужди и разликата продължава да се увеличава", се казва в доклада.
По данни на ОИСР през 2020 г. финансовите средства за адаптиране на развиващите се страни са достигнали 29 млрд. долара, което представлява увеличение с 4% в сравнение с 2019 г. Но до 2030 г. те ще се нуждаят от 160-340 млрд. долара годишно за финансиране на мерки за адаптация, като например защитни съоръжения срещу наводнения и системи за ранно предупреждение, според анализ на UNEP.
През февруари в исторически доклад на водещи световни учени в областта на климата се констатира, че държавите разполагат с "кратък и бързо затварящ се" период за адаптиране към изменението на климата, като рисковете, свързани с по-ниски нива на затопляне, са по-големи, отколкото се смяташе досега. Те предупредиха, че някои от загубите вече са необратими, а екосистемите достигат предела на способността си да се адаптират към промените.
Богатите страни обаче досега не са изпълнили обещанието си да предоставят 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата в развиващите се страни в периода 2020-2025 г., което е намалило доверието между държавите и в международния процес на преговори за климата.
"Спешно са необходими безпрецедентна политическа воля и дългосрочни инвестиции в адаптацията", заявиха от UNEP. "Без съществена промяна в подкрепата, действията за адаптиране могат да бъдат изпреварени от ускоряващите се климатични рискове."
ООН в сътрудничество с многостранните фондове за климата и други групи, работещи в областта на климата, разработва идеи за това как проектите за адаптация да станат по-"инвестируеми", както и нов "ускорител на тръбопроводите за адаптация", който според нея ще осигури финансиране и техническа експертиза.
"Деветдесет процента от развиващите се страни не са с инвестиционен рейтинг. Това е голямо предизвикателство както за инвестициите в смекчаване на последиците, така и за инвестициите в адаптация", заяви тази седмица високопоставен служител на ООН.
Многостранните банки за развитие трябва да "проучат какъв е техният принос за решаването и преодоляването на тези огромни пропуски в мобилизирането на финансиране", каза служителят.
"Трябва буквално да хвърлим глобалната финансова машина в тези предизвикателства, защото не мобилизираме финансиране в мащаба и темпото, от които развиващите се страни спешно се нуждаят."