Бутилката за вода Cove представлява тънък, здрав яйчно-бял цилиндър, с подходящо капакче. Усещането е за позната бутилка. "Ако някой ви даде това", предлага Алекс Тотерман, основател и главен изпълнителен директор на Cove, "вероятно няма да имате представа, че това не е пластмасова бутилка". Ако някой ви подари тази бутилка, това ще бъде забележително постижение. Учените и фирмите са прекарали много години и са похарчили много пари в опити да заменят ежедневните опаковки с естествени материали, които не замърсяват Земята - досега обаче това не ни е дало почти нищо освен компостируеми сламки. Но това предизвикателство не е възпряло Cove от собственото ѝ петгодишно пътуване към производството на първата "напълно биоразградима" бутилка за вода. През следващите месеци Тотерман казва, че творението на Cove най-накрая ще се появи в магазините на цена от 2,99 долара.
Тотерман е казвал това и преди. През февруари 2019 г. той заяви пред Fast Company, че бутилките на Cove ще се появят в магазините по-късно същия месец. Те не се появиха. През октомври 2020 г. Тотърман заяви пред Los Angeles Times, че бутилките му ще пристигнат след Нова година. Все още ги няма. Забавяния заради пандемията и затруднения във веригата за доставки многократно са проваляли плановете на стартъпа, както и химическата помощ, свързана с мисията му.
Инвеститорите на Cove все още са на борда. От 2018 г. досега компанията е набрала 20 млн. долара от известни личности като съоснователя на Salesforce Марк Бениоф, медийния наследник Джеймс Мърдок и Valor Equity Partners, които отрано подкрепиха Tesla Inc. Тотърман привлече инвестиции и от диджеите Дипло и Кайго, певицата Ели Гулдинг и няколко поп звезди, които той не пожела да назове. По думите му търговците на хранителни стоки, музикалните фестивали и корпоративните кампуси чакат със затаен дъх - и чекови книжки в ръка - някой да произведе бутилка за вода, която хората няма да се чувстват виновни, че са изхвърлили, а Cove е почти готова да произвежда 20 милиона бутилки годишно, за да отговори на интереса на "почти всички големи търговци на дребно и марки", казва Тотърман. (Whole Foods е единственият посочен клиент.)
Флаконите на Cove стартират в кухните. RWDC Industries, доставчик на химикали със седалище в САЩ в Джорджия, първо събира готварско масло от ресторанти и го ферментира в полихидроксиалканоати или PHA - полимер, предназначен да се разтваря във вода или почва без токсични остатъци. RWDC изпраща това творение до склада на Cove северно от Лос Анджелис, където то пристига под формата на малки кръгли гранули, които изглеждат и се усещат като парчета стиропор. RWDC - единственият доставчик на олио за готвене на Cove, когото стартъпът би искал да назове - добавя тайни съставки към отварата си, но Блейк Линдзи, главен търговски директор на компанията, заяви, че в нея няма нищо синтетично.
Оттам пелетите от PHA се преместват в завода на Cove с площ 25 000 кв. м, където преминават през машини за отстраняване на влагата с вакуум, пресяване на метала и разтягане, рязане и оформяне на материала в кух контейнер, подходящ за съхранение на вода. След това на всяка бутилка се поставя етикет ("Бутилки на Cove без пластмаса, рециклируеми"). Мастилото, произведено от водорасли, също е предвидено за биоразграждане. В бутилката се налива вода от пречиствателна станция наблизо. Според изчисленията на Cove бутилките ще се разпаднат във водата и почвата за по-малко от пет години.
След като стартира през 2018 г., Cove преминава през поне един подход за производство на бутилките си, който не се оказва удачен. Когато в началото на 2021 г. компанията решава да отвори собствена фабрика, Cove бързо открива непредсказуемостта на своя материал "Goldilocks". Ако PHA стане твърде студен, той става прекалено крехък; ако е много горещ, става мек. По време на един от тестовете съставката прегрява и фабричният под на Cove избухва в пара и остър аромат на карамел, който един от първите служители описва като "особено ярък". (Уникалните свойства на PHA означават, че различните партиди произвеждат различни аромати; по време на посещението в началото на октомври фабричният под на Cove миришеше силно на маслени пуканки).
Всяко закупено от Cove оборудване за бутилиране също е трябвало да бъде модифицирано, за да се справи с непостоянния материал, и за повечето от тях е отнело цяла вечност да се появят. Стоманените тръби за транспортиране на пелетите между машините и температурният сензор пристигат едва след повече от година. И до днес един от 12-те служители на Cove подрежда ръчно бутилките, които слизат от поточната линия, тъй като механичният сортировач още е на път. "Поръчахме [го] още през януари. Беше обещано, че ще бъде тук през април", обяснява вицепрезидентът по технологиите на Cove Джим Шепърд, крещейки над грохота на машината. "Сега сме вече октомври, а още чакаме робота."
Когато за първи път започна да произвежда, Cove изпращаше PHA пелети до лаборатории, за да тества физичните им свойства, като възнамеряваше да изчака резултатите, преди да ги пресова в бутилки. "Това не беше достатъчно бързо", казва Агнес Стеклер, директор по изследванията на Cove. Затова компанията построява собствена лаборатория на Стеклер - помещение с осем машини за измерване на устойчивостта, точките на топене и молекулното тегло на PHA. Лабораторията струва на стартиращата компания повече време и "милиони долари", казва Тотерман. Но това си е струвало: "Трябваше да направим крачка назад, за да направим две крачки напред."
Дори това не беше последното препятствие. След като Cove най-накрая започна да произвежда бутилки, повечето от тях не са достатъчно здрави, за да издържат на силно захващане или на падане от няколко метра. "Оказва се, че е много трудно да се пусне нова технология на пазара", казва Питър Рахал, ранен инвеститор.
И други са се опитвали да се справят с биоразградимите бутилки. През 1990 г. британската индустриална компания ICI обяви разработването на биоразградима пластмаса, направена от смес от бактерии и глюкоза, което отне 15 години. ICI заяви, че материалът поглъща достатъчно въглероден диоксид, за да се изравни с емисиите от производството, и го пусна в продажба първо като бутилки за шампоан в Германия. Но употребата на материала беше разширена до няколко други продукта и шест години по-късно ICI продаде патентите за изобретението на Monsanto, която скоро прехвърли подразделението за биоразградими материали на компания, наречена Metabolix. Тя също се опитва да преработи пластмасите, но не успява, след което насочва изследванията си към селското стопанство.
Междувременно всеки гигант в областта на храните и напитките, подложен на значителен натиск да се откаже от пластмасата, експериментира с естествени заместители. Малко проекти са напуснали лабораторията. Миналата година Coca-Cola Co. се отказа от плановете си за опаковки на растителна основа в полза на 100% рециклируеми материали с аргумента, че потребителите изискват бутилки за многократна употреба.
Според Рамани Нараян, професор в Мичиганския държавен университет и експерт по биопластмаси, подобни корпоративни усилия подценяват разходите и главоболията, свързани с превръщането на органичните материали в жизнеспособен заместител на пластмасата. Той е виждал парад от компании, които се опитват да събират различни химически смеси, само за да се откажат или да не изпълнят смелите си обещания - и е предпазлив към твърденията на RWDC за PHA. "Всеки трети се появява и казва: "О, сега имам това вълшебно нещо. Мога да реша световните проблеми", казва Нараян.
Danimer Scientific Inc., компания, която планира да произвежда сламки, пликове за Skittles и бутилки за ром, използвайки PHA на растителна основа, миналата година беше обвинена от учени - и продавачи на къси позиции - в преувеличаване на твърденията за биоразградимост. (Danimer твърди, че процесът ѝ отговаря на международните стандарти за тестване.) Основните съставки на Cove от RWDC са одобрени като биоразградими от сертифициращия орган Tüv Austria, а Тотерман казва, че компанията му очаква подобно одобрение за своята бутилка.
След като първоначално работи с подизпълнители, Тотърман решава да въведе вътрешнофирмен процес на Cove, като набира малък екип от учени в областта на материалите и ветерани в производството - макар че никой от тях не е експерт по PHA. Преди Cove Тотерман работи за стартираща компания за пречистване на вода в родното си Обединено кралство. Шепърд е молекулярен учен, който е прекарал десетилетия в Coca-Cola и Procter & Gamble, въпреки че не е работил с PHA до присъединяването си миналата година. "Измисляме стандартите", казва Тотерман. "Защото няма проект."
Инвеститорите харесват тази смелост. "Опитът може да бъде бреме", казва Рахал, който е създал RxBar, марка за здравословни храни. "Ако знаете твърде много и сте твърде умни, не скачате. А трябва да скочиш."
Остават още препятствия. Неотдавнашното екологично законодателство в Калифорния категоризира PHA като пластмаса, което ограничава количеството материал, което Cove може да използва в производството. (Бен Коган, ръководител на политиката на Cove, работи по контрапредложение.) Ценообразуването също е в процес на промяна. Преди две години Cove обещаваше бутилка за 2,29 долара, но след това добави 70 цента към тази цена в отговор на поскъпването на суровините. Тотърман смята, че очакването потребителите да използват повторно бутилките или да рециклират по-често е наивно. Да се очаква, че хората ще плащат повече за компостируеми бутилки, също звучи наивно, но Cove вижда потвърждение в Liquid Death, марка вода в алуминиеви кутии с номинална стойност 700 милиона долара.
Компанията се вдъхновява и от друг първокласен продукт: В инвеститорски доклад от това лято стратегията на Cove се описва като "наръчник на Tesla" - да се продава скъп продукт, който съзнателните потребители ще купуват, намалявайки производствените разходи. Скъпата вода е просто "троянски кон" за редица компостируеми потребителски стоки, казва Тотерман, намеквайки за бъдещите бутилки за шампоан на Cove и други продукти за грижа за дома.
Но началото винаги е с водата. Зад фабриката на Cove Тотерман показа склад, пълен с кашони с бутилки на Cove, готови да бъдат изпратени, когато настъпи подходящият момент. "Ние се борихме, за да стигнем дотук, ритайки и крещейки, за да го създадем", признава изпълнителният директор. "Сега вече сме на една ръка разстояние." Той не посочи точна дата.