Правителствените планове за намаляване на емисиите на парникови газове не са достатъчни, за да се избегне катастрофално глобално затопляне, като средната температура на планетата е напът да се повиши с между 2,1 и 2,9 градуса по Целзий до края на века в сравнение с прединдустриалните времена, според нов доклад от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Въпреки известен напредък през последната година, правителствата трябва да направят повече до 2030 г., за да гарантират, че повишаването на глобалната температура е под 2C и в идеалния случай по-близо до 1,5C – целта, поставена в Парижкото споразумение, постигнато през 2015 г. UNFCCC стигна до заключенията си чрез анализ на всички национални планове за климата, известни също като национално определени приноси или NDC, представени от 2015 г.
„Добрата новина – прогнозите показват, че емисиите няма да се увеличат след 2030 г.“, каза изпълнителният секретар на ООН по климатичните промени Саймън Стийл пред репортери в сряда. „Лошата новина – те все още не демонстрират бързата низходяща тенденция, която според учените е необходима през това десетилетие.“
Учените по климата изчисляват, че причинените от човека емисии на парникови газове трябва да намалеят наполовина до края на това десетилетие и да бъдат елиминирани до средата на века, за да се поддържа затоплянето под 2C до 2100 г. Докато последиците от планетарното затопляне над този праг се считат за катастрофални, днешното затопляне с 1,1C над прединдустриалното време вече е довело до необратими промени, според последния доклад на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата.
Екстремните климатични явления изложиха милиони хора на продоволствена несигурност и недохранване; смъртните случаи, свързани с жегите, са се увеличили; и климатичната миграция се е увеличила. Селското стопанство, туризмът и риболовът отбелязват загуби. Богатите страни, които са най-отговорни за исторически емисии на CO₂, също имат най-много ресурси за адаптиране, докато по-бедните страни, които са допринесли малко за изменението на климата, са изправени пред основната тежест на шоковете.
Ако всички планове за намаляване на емисиите на парникови газове бъдат изпълнени, глобалните емисии ще достигнат общо 52,4 милиарда метрични тона еквивалент на въглероден диоксид през 2030 г., което е спад от 0,3% спрямо нивата от 2019 г., което показва, че емисиите може да достигнат пик преди края на това десетилетие, се казва в доклада. Миналата година UNFCCC изчисли, че емисиите ще продължат да нарастват и ще достигнат 54,9 милиарда метрични тона до 2030 г.
Страните, подписали Парижкото споразумение, увеличават амбициите си, но не достатъчно бързо, показва анализът на UNFCCC. Дори ако всички обещания на страните бъдат изпълнени, все още ще има излишък от 16 милиарда метрични тона CO₂ над прага, необходим за поддържане на глобалното затопляне на 2C.
Широкият диапазон в оценките за затопляне - между 2,1C и 2,9C - се дължи на несигурността дали страните могат да изпълнят плановете си. Ако емисиите не бъдат намалени достатъчно до 2030 г., съкращенията ще трябва да бъдат много по-резки след тази дата, за да се компенсира бавното начало по пътя към нетната нула, необходимото за спиране на глобалното затопляне, се казва в доклада на UNFCCC.
„Огъваме кривата на емисиите надолу, предвижда се те да вървят в правилната посока“, каза Стийл. „Но те не намаляват достатъчно бързо, достатъчно далеч – това въобще не се доближава до мащаба на намаляването на емисиите, което е необходимо, за да ни постави на път към свят от 1,5C.“
Втори доклад на UNFCCC заключава, че емисиите могат да бъдат с приблизително 68% по-ниски през 2050 г. — в сравнение с нивата от 2019 г. — ако всички планове бъдат изпълнени. Изследването, което се фокусира върху дългосрочните цели на страните в областта на климата, предупреждава, че някои планове за нулева нетна консумация отлагат действията в областта на климата, които трябва да се осъществят през това десетилетие.
„Нациите трябва да укрепят плановете си сега и да ги приложат през следващите осем години“, каза Стийл. „Продължаваме напред, но напредваме твърде бавно – всяка година е критична година в този процес.“
Емисиите от Европейския съюз са нараснали с 4,8% през 2021 г. от изключително ниско ниво през 2020 г. поради блокиранията, предизвикани от пандемията от коронавирус, според доклада за напредъка на действията на ЕС в областта на климата, публикуван в сряда. Все пак емисиите на ЕС през миналата година са намалели с 4% спрямо 2019 г. Това поставя ЕС напът да постигне целта си за намаляване на емисиите с 55% до края на това десетилетие, спрямо нивата от 1990 г., според доклада.
Все по-амбициозните климатични обещания контрастират с настоящата реалност за емисиите. Атмосферните нива на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и азотен оксид – достигнаха рекордно високи нива през 2021 г., според доклад на Световната метеорологична организация, публикуван в сряда.
От 2020 г. до 2021 г. увеличението на нивата на CO2, основният парников газ, отделян от човешката дейност и основният двигател на изменението на климата, беше по-голямо от средния годишен темп на растеж през последното десетилетие. Нивата продължават да растат тази година. Концентрациите на метан през 2021 г. отбелязаха най-големия годишен скок от началото на измерванията преди четири десетилетия.
„Продължаващото нарастване на концентрациите на основните газове, които улавят топлината, включително рекордното ускорение на нивата на метан, показва, че се движим в грешната посока“, каза в изявление генералният секретар на СМО Петери Таалас. „Налични са икономически ефективни стратегии за справяне с емисиите на метан, особено от сектора на изкопаемите горива, и ние трябва да ги приложим незабавно.“
Докато метанът има 28 пъти по-голям потенциал за затопляне от CO2, той се разтваря в атмосферата за по-малко от десетилетие, което означава, че въздействието му върху климата е обратимо, ако емисиите на метан бъдат намалени бързо, каза Таалас. Обратно, CO2 остава в атмосферата в продължение на векове, така че газовете, изпускани днес, ще продължат да затоплят планетата в бъдеще, дори ако човечеството успее да елиминира нетните емисии през следващите десетилетия.