Турският президент Реджеп Тайип Ердоган повтори призива си централната банка на страната да продължи да намалява основния си лихвен процент до едноцифрени стойности до края на годината, пише Угур Йълмаз за Bloomberg.
„Лихвеният процент ще бъде намален до едноцифрено число“, каза той в реч в провинция Малатия в събота. „Ние ще спасим нашите инвеститори и граждани от потисничеството на лихвените проценти.“
Централната банка на Турция току-що понижи референтния си лихвен процент за трети пореден път и с по-голяма величина от прогнозата, сигнализирайки, че е близо до прекратяване на поредицата от съкращения, които тласнаха изключително разхлабената парична политика до нови крайности.
Воден от управителя Сахап Кавчиоглу, Комитетът по паричната политика намали лихвата си за едноседмичната репо операция от 12% на 10,5%. През септември Ердоган призова основният лихвен процент да падне под 10% до края на годината - въпреки че инфлацията в Турция е 83,45% към септември, най-високата от 24 години.
Ердоган е гласен защитник на ниските разходи по заемите, застъпвайки теорията, че намаляването на лихвите води до по-ниска инфлация. „Ще забавим инфлацията от следващата година, когато намалим лихвените проценти“, каза президентът на Турция.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е единственият политик, който не харесва, когато банките в страната увеличават разходите по заемите. Това, което го отличава, е неговата неортодоксална вяра в ниските лихвени проценти и решимостта да изтръгне контрола върху паричната политика от централните банкери. Резултатът: Поредица от референтни намаления на лихвените проценти, които подхраниха необузданата инфлация и ускориха срива на валутата.
Аргументът се основава на теория на икономиста от Йейлския университет Ървинг Фишър за връзката между инфлацията, номиналните лихвени проценти и реалните лихвени проценти. Критиците на нео-фишеристите казват, че дори тяхната теория да има доводи, тя не би се приложила към икономика като турската, която страда от хронично висока инфлация и разчита на чуждестранно финансиране. Това е така, защото намаляването на лихвените проценти намалява възвръщаемостта на инвестициите в турски активи, а местната валута има тенденция да отслабва, когато чужденците решат да вложат парите си другаде. Това увеличава цената на вносните стоки в лири и води до по-високи цени или повече инфлация.
Ердоган даде знак, че ще направи всичко необходимо, за да запази политиката си на ниски лихви непокътната. Финансовият министър Нуреддин Небати каза на инвеститорите, разочаровани от ниската доходност на облигациите, че могат да намерят добра възвръщаемост в турските акции. С предстоящите избори през 2023 г. Ердоган внимава да не промени курса и да рискува взрив на лихвите по заемите, което може да причини допълнителни проблеми на потребителите. За да укрепи обществената си подкрепа, той обяви проект за 50 милиарда долара с цел подпомагане на граждани, които искат да закупят жилища, въведе таван на наемите, отмени някои студентски заеми и обеща ново голямо увеличение на минималната заплата. Той е наясно, че икономиката е най-голямото му предизвикателство и икономистите не изключват преосмисляне на политиката му след изборите.