Умопомрачителният скок на цените в по-малките държави от еврозоната води до ново икономическо разделение между източната и западната част на континента.
В Балтийския регион, където инфлацията е най-бързата в блока и надхвърли 25%, Естония от миналата година насам прескача цените на стоките и услугите в Италия и Испания, превръщайки се в най-скъпата страна в Централна и Източна Европа. Словакия и Словения също набират скорост и сега не изостават много.
Надеждата винаги е била бившите комунистически икономики на континента с течение на времето да се изравнят с по-богатите си съседи, като по този начин повишат жизнения стандарт. Но естеството на ценовия шок означава, че заплатите изостават, а различията в заплащането доведоха до една от най-големите вълни на емиграция на работници към по-богатите западни части на Европа през последните години.
Ситуацията се дължи отчасти на общата парична политика на еврозоната, като балтийските официални лица едва със закъснение помогнаха да се убеди Европейската централна банка да повиши ултраниските лихвени проценти. По-голямата експозиция към пазарните цени на енергията засилва болката.
"Много бързо настигнахме средното ценово равнище в Европейския съюз", заяви управителят на Естонската централна банка Мадис Мюлер. Но "доходите ни все още не са съвсем на средното европейско равнище".
Резултатът е намаляваща покупателна способност, която едва ли ще достигне миналогодишното си ниво до 2024 г., според проучване на Банката на Естония. Това ще натежи на икономическото производство, което след пандемията беше в подем, но сега е в отстъпление.
Домакинствата са подложени на силен натиск, а компаниите, които не могат да прехвърлят нарастващите разходи на клиентите, рискуват да прекратят дейността си, заяви главният изпълнителен директор на Swedbank Estonia Олави Леп. Това може да постави на изпитание традиционната роля на Естония като износител на евтини стоки.
"Ако погледнем към Скандинавия и Централна Европа, възниква въпросът дали Естония е привлекателно място за закупуване на стоки и услуги", каза той пред балтийската информационна служба Delfi.
Въпреки че фирмите са изправени пред краткосрочни сътресения, промяната би трябвало да донесе ползи в дългосрочен план, смята Лено Ускула, главен икономист в Luminor в Талин.
"Една след друга компаниите, които не могат да си позволят да плащат средната заплата, трябва да затворят", каза Уускула. "Тогава ще се появят нови работодатели, които могат да си позволят да плащат по-високи заплати. Това предполага създаването на работни места с по-висока добавена стойност в Естония."
"Все още сме евтини в сравнение със Западна Европа", казва Ускула. "Но Варшава със сигурност е по-евтина в този момент."
В Литва, друг балтийски член на еврозоната, шефът на централната банка Гедиминас Симкус също подчертава прехода към производство с по-висока добавена стойност и отчасти обяснява по-бързата инфлация с това, че е икономика, която бърза да достигне нивото на по-богатите си съседи.
Симкус подминава неотдавнашния скок на цените, като предпочита да се съсредоточи върху по-дълъг хоризонт. Той също така изтъква увеличенията на заплатите, които са надхвърлили тези в Италия, когато са коригирани спрямо покупателната способност, и ще се възползват допълнително през 2023 г. от скока на минималното заплащане.
"Имаме по-високо ниво на инфлация, но и по-висок ръст на заплатите през последните 10 години", каза той. "Заплатите нараснаха около 2,5 пъти", но "цените не се удвоиха през последното десетилетие, така че реалната покупателна способност определено се е увеличила".
Като се абстрахира от рязкото покачване на цените през последните месеци, Естония може би също ще погледне назад към периода, който я приближи към редиците на по-богатите западни държави в Европа.
Но в близко бъдеще пътят ще остане неравен: Икономисти, анкетирани от Bloomberg, смятат, че инфлацията ще остане близо до двуцифрено число през следващата година - повече, отколкото предвижда централната банка.