Европа работи усилено, за да попълни запасите от природен газ за зимата, но неудобната истина е, че националните правителства имат малък или никакъв контрол върху тези доставки.
Само около 10% от газа в хранилищата от Италия до Нидерландия е под пряк контрол на държавни служители чрез национални стратегически резерви, според данни, събрани от Bloomberg.
Останалото е в ръцете на международни търговски компании, енергийни компании и индустриални групи, а компаниите са свободни да продават на предложилия най-висока цена, дори ако е в друга държава. Това означава, че рязко застудяване в Германия може да предизвика разпродаване на газа в нейните съседи и да напрегне солидарността на Европа в този процес.
Предполага се, че газовата мрежа на региона работи, като позволява доставките да преминават между пазарите. Докато има достатъчно гориво в системата, тя трябва да се балансира. Но системата не е работила при сценарий като настоящата криза.
„Как работи системата на практика никога не е било тествано досега“, каза Греъм Фридман, анализатор в консултантската компания Wood Mackenzie. „Много ще зависи от колко студена ще е тази зима.“
Ако е студено, запасите може да паднат под 10% до края на март, според Фрийдман. Това може да поднови борбата за доставки преди следващата зима.
Докато Европа няма прозрачни данни за това кой притежава складирания газ, по-голямата част се държи от комунални услуги, включително държавни компании, които ще трябва да изтеглят количества, за да снабдяват домакинствата и производителите, според хора, запознати с въпроса.
По-малка сума е в ръцете на търговски компании като Glencore Plc и Vitol Group, чийто основен интерес е да максимизират стойността на своите портфейли. Те са сравнително второстепенни играчи поради високите разходи и новите регулации са добавили още препятствия, казаха хората, пожелали анонимност, тъй като информацията е лична. Glencore, Vitol и Trafigura Group отказаха коментар.
„Задържането на физически газ в хранилище може да представлява известна част от по-голяма стратегия, обезпечена с активи“ за частни търговски компании, каза Алън Дейвис, старши директор за европейска енергия и газ в S&P Global, добавяйки, че чистите търговци обикновено осигуряват ликвидност, отколкото да инвестират в големи складове за гориво.
Притесненията относно доставките през зимата обхванаха региона преди месеци, стимулирайки усилията за натрупване на газ - запасите вече са почти пълни и над средното за пет години.
За да се избегнат рискове при доставките, правителствата могат да обявят извънредно положение. В такъв случай Германската федерална мрежова агенция - подобно на други национални власти - казва, че ще има правомощието да нареди дали газът да остане в хранилището или да бъде изваден. Едно ограничаване може да остави съседите да се справят сами с недостига.
Германия е зависима от други, тъй като складовете ѝ покриват само 25% от годишното търсене. Полша също е на нестабилна позиция. Петата по население страна в Европейския съюз с 38 милиона души има по-малък капацитет от Словакия, която има население от едва 5,5 милиона.
Ако системата работи, цените се покачват там, където търсенето е по-голямо, и тъй като потоците се изместват към пазари с по-високи цени, цените в страните, където се изчерпват газовите резерви, трябва да се повишат в отговор, според Ник ван Кутерен, старши търговец в нидерландската енергетика фирма PZEM NV.
„Нека да видим колко ефективен е пазарът“, каза той.
Вероятни са изкривявания на цените през следващите месеци заради драстично ограничените доставки от Русия, която покриваше 40% от търсенето миналата година. Това увеличава перспективата за преминаване на газ от един пазар към друг, като ниските температури на по-големи пазари като Германия и Полша потенциално поглъщат доставки от Италия, Австрия или Нидерландия.
Въпреки че разполага с най-големия капацитет за съхранение в Европа, Германия исторически е използвала резерви от Австрия, за да помогне на най-голямата икономика в Европа да управлява фабрики и да отоплява домове - почти половината от тях изгарят газ за топлина.
Австрия има тенденция да функционира като доставчик през зимата, като повече от две трети от капацитета ѝ за съхранение обикновено е на разположение на други страни. Чехия и Унгария също имат повече капацитет от необходимия за вътрешна употреба.
„Без европейския пазар на газ и подкрепата на нашите съседи няма да можем да избегнем недостиг на газ в Германия“, каза говорител на Федералната мрежова агенция, която ще контролира нормирането при спешни случаи.
Рискът от частна собственост върху складирания газ беше очевиден през юли, когато Uniper SE, най-големият купувач на руски газ в Германия, изтегли доставките от хранилището, за да обслужва клиентите, след като Русия спря доставките.
Този ход се противопостави на натиска на правителството да попълни резервите и оказа натиск върху администрацията на канцлера Олаф Шолц да предостави на компанията повече средства. Базираната в Есен компания сега е в процес на национализация.
Правителствата също така засилват усилията си за ограничаване на прекъсванията тази зима чрез регулиране на изтегляния на количества и изграждане на резерви. Германия прие законодателство, което налага цели за съхранение на газ. Вече е достигнала целта от 95% за 1 ноември и изисква ниво от 40% до 1 февруари. Операторите на съоръженията рискуват да бъдат наказани, ако не успеят.
Правителството на Шолц също отпусна 15 милиарда евро на Trading Hub Europe, компанията, която управлява газовия пазар на Германия, за закупуване на гориво за съхранение. Групата е закупила около 60 тераватчаса газ, което се равнява на около 25% от капацитета за съхранение на Германия, който може да се счита за контролиран от държавата.
„Германското правителство сега разполага с огромно количество газ, което да се използва, когато е необходимо през зимата“, каза Себастиан Блешке, управляващ директор на асоциацията за съхранение на газ в страната Ines. „Но повечето от резервите в страната са на пазарите и могат да отидат навсякъде.“
Правителствата очакват трансграничните потоци да останат критична част от енергийния пазар на Европа. „Няма никакво безпокойство“ относно рисковете газът да бъде изтеглен от италианските хранилища и използван от други страни, каза говорител на италианското Министерство на екологичния преход.
Кризата обаче подтикна към по-задълбочено разглеждане на хранилищата и някои нации изразиха необходимостта от разширяване на капацитета, за да се справят с бъдещи сривове. Зимата на 2023-24 г. „може да бъде по-лоша от сегашната“, каза Клаудио Дескалци, главен изпълнителен директор на италианския енергиен гигант Eni SpA.