Мартинс Казакс, член на Управителния съвет на Европейската централна банка заяви, че лихвените проценти трябва да бъдат повишени след края на годината - в момент, когато все повече икономистите очакват еврозоната да се намира в разгара на рецесия.
Според латвийския служител причината за продължителната настъпателна позиция е, че повишената инфлация вероятно ще се запази въпреки икономическия спад. Той подкрепя повишение със 75 базисни пункта този месец и още 50 или 75 на последното заседание от 2022 г. през декември в зависимост от данните и перспективите за цените.
"Като имаме предвид настоящата тенденция, не виждам необходимост от пауза след това", каза Казакс в интервю във Вашингтон. "Темпото може да се забави донякъде и бих казал, че започваме да използваме по-широк набор от инструменти, за да работим по цялата крива на доходността."
Тъй като разходите по заемите се увеличават след десетгодишно прекъсване, някои официални лица смятат, че има нужда от преоценка на ситуацията, когато бъде достигнат неутралният лихвен процент. При това ниво, той нито стимулира, нито ограничава икономиката. Смята се, че това ниво е между 1,5%-2% и тъй като се очаква то да бъде достигнато преди края на годината, ястреби като Казакс вече започват да призовават за затягане на лихвения процент до рестриктивна територия.
Миналата седмица управителят на белгийската централна банка Пиер Вунш заяви, че депозитна лихва от 3% -- в сравнение със сегашните 0,75% -- не е неразумна, като се вземат предвид перспективите за ръст на потребителските цени, който вече е пет пъти по-голям от целевите 2%. Неговият нидерландски колега Клаас Кнот вижда, че повишенията ще продължат и след неутралната граница, макар и по-бавно.
По това време затягането на паричната политика ще включва изплащане от страна на търговските банки на заеми от епохата на кризата, известни като TLTRO, а ЕЦБ трябва да започне да намалява и активите на стойност около 5 трлн. евро, които е изкупила в предишни стимулиращи кампании, смята Казакс.
"Ако работите само с лихвените проценти, тогава може да изравните кривата на доходността - искате да работите с по-дългосрочните облигации", каза Казакс. "Просто не виждам необходимост да задържаме по-голям баланс. Освен това, ако затягаме паричната си политика, е необходимо и всички инструменти да сочат в една и съща посока."
Важен урок от пандемията е, че паричната политика е била по-ефективна, когато е "комбинирала и смесвала различни инструменти", смята Казакс. Макар че лихвените проценти са "предпочитаният" инструмент на ЕЦБ, "трябва да обмислим използването на същата стратегия, когато вървим към затягане", като отчитаме и рисковете за финансовата стабилност, каза той.
При положение че Международният валутен фонд прогнозира рецесия в еврозоната през втората половина на 2022 г., тъй като енергийната криза се разразява, Казакс признава опасността от спад.
"Много по-лесно е да се намерят отрицателни, отколкото положителни шокове", каза той. "Рисковете са ясно изразени в посока надолу за растежа и нагоре за инфлацията".
Производството във валутния блок ще намалее с 0,1% през 2023 г., според последното проучване на Bloomberg сред икономисти. За Германия, най-голямата икономика в еврозоната, се предвижда свиване с 0,5%, докато за Франция, Италия и Испания се очаква разширяване.
Казак ще бъде "положително изненадан", ако новите прогнози на ЕЦБ, които трябва да бъдат представени през декември, не включват рецесия. Единственият въпрос е колко дълбока и колко дълга ще бъде тя - и това ще определи пътя на паричната политика.
"Не мисля, че в настоящия момент трябва да се притесняваме твърде много за повишаването на лихвените проценти", каза той. "Но колкото по-високо се изкачваме, толкова по-предпазливи по отношение на размера на стъпките трябва да ставаме".