На срещата си в сряда министрите от групата на страните производителки на петрол ОПЕК+ се съгласиха да намалят общия си добив с 2 милиона барела на ден от ноември. В действителност обаче производството им може да спадне с едва една десета от обявената цифра, пише Джулиан Лий за Bloomberg.
Въпреки че групата се състои от 23 държави, тежестта на последното съкращаване ще бъде споделена само от три - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт. Повечето от другите вече изпомпват много под квотите си, че продукцията така или иначе ще бъде много под тавана им.
Оценките за септемврийското производство на ОПЕК+ предполагат, че като цяло то изостава от планираното ниво с около 3,6 милиона барела на ден.
Когато новите цели влязат в сила на 1 ноември, само осем страни ще трябва да изпомпват по-малко суров петрол. В допълнение към трите арабски съседи от Персийския залив, малки намаления трябва да дойдат и от Южен Судан, Алжир, Габон, Ирак и Оман.
Общото намаление, което се изисква от тях, е само 890 000 барела на ден. Това все още е значително намаление, но далеч от фигурата в заглавието.
Въпреки това, не очаквайте намалението да е толкова голямо. Можете да забравите за Южен Судан, Габон и вероятно дори Ирак.
Собствените данни на ОПЕК показват, че Южен Судан не само е надвишавал квотата си всеки месец, откакто настоящата сделка влезе в сила през май 2020 г., но и че никога не е съкращавал нито един барел от производството си. Би било изненадващо, ако започне да го прави сега.
При Габон също има подобна липса на решителност. Добивът му е бил под тавана само за един месец от 29-месечната история на споразумението, показват данните на ОПЕК.
Що се отнася до Ирак, министърът на петрола увери купувачите на петрол веднага след финализирането на сделката в сряда, че споразумението няма да засегне износа на страната му. Като се има предвид, че той не разполага с много варианти за намаляване на употребата на петрол у дома, това означава, че няма да има и намаляване на производството.
Това свежда списъка до пет държави.
Намаленията, изисквани от Алжир и Оман, са общо 32 000 барела на ден; това е еквивалентно на малко повече от статистическа грешка при закръгляването на цялостното производство на групата.
Съкращенията, изисквани от Саудитска Арабия и нейните съседи, възлизат на 790 000 барела на ден, но дори това може да бъде компенсирано чрез увеличаване на добива от някои други членове на групата.
Нигерия, Ангола и Малайзия изпитват затруднения с намаляващия си производствен капацитет и производството им е под квотите от много месеци. Това едва ли ще се промени. Русия също изпитва затруднения. Тя трудно може да поддържа темпото на нарастващата си квота преди президентът Владимир Путин да започне войната в Украйна, а ситуацията само се влоши през месеците след инвазията.
Но в Казахстан ситуацията е различна. Добивът е с повече от 560 000 барела на ден под целта поради комбинация от планирана поддръжка в едно от най-големите находища и изтичане на газ в друго. Завършването на поддръжката този уикенд трябва да позволи връщането на около 260 000 барела на ден. Останалото ще отнеме повече време, но министърът на енергетиката на страната казва, че всичко би трябвало да е готово преди края на месеца - точно навреме, за да компенсира планираното съкращаване.
Ако той е прав, ефективното съкращаване на производството, измерено от текущото производство, може да бъде намалено до едва 230 000 барела на ден – съвсем незначително съкращение, за което не си заслужава да се тревожим.
Но месец по-късно ситуацията може да изглежда съвсем различно. Санкциите на Европейския съюз върху износа на руски суров петрол влизат в сила на 5 декември - ден след като групата производители трябва да проведе следващата си среща. Ограниченията са насочени към повечето доставки по море до членовете на блока, които вече са спаднали до около 660 000 барела на ден от 1,6 милиона барела през януари.
Русия успешно пренасочи голяма част от суровия петрол, избягван от европейските купувачи, към Индия, Турция и Китай; но санкциите, които се стремят да ограничат доставките и до неевропейски страни, могат да имат много по-голямо въздействие. Собственият флот от танкери на Русия не е достатъчно голям, за да транспортира целия петрол, който трябва да бъде отклонен от Европа. Това може да наложи съкращения на производството. Предложен таван на цените на руския суров петрол би предоставил на Кремъл изход - освобождавайки от санкции онези товари, продавани на или под цена, която все още не е договорена - но Москва изглежда решена да не го приеме.
Ако Кремъл реши да спре производството, вместо да приеме ограничена цена, което изглежда вероятно, намалението на ОПЕК+ от 2 милиона барела на ден може внезапно да стане съвсем реално.
Едно нещо е сигурно, че суровият петрол ще бъде изключително волатилен до края на 2022 г.