Британският министър на финансите Куаси Квартенг пътува до Вашингтон следващата седмица за годишните срещи на Международния валутен фонд в момент, когато състоянието на страната му е толкова лошо, колкото е било, когато Обединеното кралство моли за спасение през 1976 г., пише Филип Алдрик за Bloomberg.
Министърът на финансите ще трябва да защити годишния пакет от стимули в размер на 43 милиарда паунда, който предизвика краха на британските активи миналия месец. Фондът си задава въпроса защо Квартенг налива масло в огъня на икономиката в момент, когато централната банка на Англия се опитва да укроти инфлацията, която достигна почти 40-годишен връх.
На срещата със сигурност ще бъде изразено недоволство от факта, че икономиката на Обединеното кралство - някога бастион на фискалната предпазливост, сега дестабилизира световните пазари. Британският опит в предлагането на големи нефинансирани намаления на данъци ще бъде даден като пример за това какво другите страни трябва да избягват в период, когато пазарите са на ръба.
„Кризата в Обединеното кралство ни напомня, че властите не трябва да забравят за глобалните последствия от действията си и винаги да мислят дали не прекаляват“, каза Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който сега е президент на Официалния паричен отдел и на Форума на финансовите институции.
Предупрежденията на фонда за рисковете от тяхната политика са неудобно напомняне за премиера на Обединеното кралство Лиз Тръс и Квартенг за спасителната програма на МВФ за Великобритания преди почти половин век. Те твърдят, че са готови да разстроят икономическата „праволинейност“, за да осигурят рязък растеж на икономиката на Обединеното кралство, която изостава от останалите в групата на седемте нации, но засега не успяват да убедят инвеститорите да подкрепят техните идеи.
За МВФ и САЩ сътресенията във Великобритания са нежелано отклонение от усилията им да контролират спираловидните цени на енергията и последствията от атаката на Русия срещу Украйна.
„Финансовите експерти и централните банкери не искат да бъдат отвличани от сериозните глобални проблеми заради проблемите във Великобритания“, каза Адам Позен, бивш служител на централната банка на Англия и президент на Peterson Institute for International Economics. „Квартенг ще трябва дискретно да приеме исканията правителството на Обединеното кралство да избягва дестабилизирането на пазарите. Ако Квартенг реши да се противи, тогава нещата ще тръгнат много зле за него“.
Пазарните сътресения, предизвикани от минибюджета на Квартенг миналия месец, са тревожни за МВФ, чиято роля е да гарантира глобалната финансова и икономическа стабилност. Тези рискове станаха ясно видими на 28 септември, когато Bank of England се намеси със спешни покупки на британски облигации.
На този ден се навършиха 46 години, откакто Великобритания кандидатства пред МВФ за спасителен заем от 3,9 милиарда долара. Тогава, както и сега, инвеститорите смятаха, че паундът е надценен, доверието в правителството падаше рязко и инвеститорите губеха вяра.
През последните няколко седмици компании за кредитен рейтинг, включително S&P Global Inc. и Fitch Ratings Inc., заплашиха да понижат рейтинга на Обединеното кралство след изявлението на Квартенг, разклащайки доверието в една водеща икономика.
Квартенг ще трябва да дава обяснения в МВФ относно това как политиките му могат да постигнат резултати, без допълнително да изострят инфлацията. Към него ще се присъедини и управителят на централната банка на Англия Андрю Бейли, който ще говори за първи път, откакто кризата се засили след бюджета на Квартенг.
МВФ вече отправи остър упрек към Обединеното кралство, призовавайки Квартенг да „преоцени“ плана си с оглед на предотвратяването на разпространението на проблеми във Великобритания към други пазари. Фондът също така отбеляза, че фискалните политики, на Тръс и Квартенг, трябва да работят с, а не срещу усилията на BOE за борба с инфлацията.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева продължи да оказва натиск, отбелязвайки, че Квартенг ще накара Службата за бюджетна отговорност да направи прогнози за следващия му бюджетен отчет.
„Това, което ще бъде представено, ще се основава на внимателна оценка и на данни, които ще ни укажат дали можете или не можете да направите това, което предлагате“, каза Георгиева в четвъртък по CNBC.
Притесненията за Обединеното кралство са широко разпространени, като американски служители подччертават критиките на МВФ. Министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо каза, че световните лидери трябва да приемат инфлацията „много сериозно, а аз не виждам подобно отношение от страна на новото правителство“. Рафаел Бостик, президент на Федералната резервна банка на Атланта, се намеси, като каза, че мерките на Квартенг увеличават вероятността за глобална рецесия.
Квартенг ще бъде посрещнат с известна доза скептицизъм, която преследваше делегацията на Обединеното кралство през предишни кризи. Когато Джордж Озбърн беше министър на финансите в пика на програмата за икономии през последното десетилетие, главният икономист на МВФ Оливие Бланшар го обвини, че си „играе с огъня“ - забележка, която по-късно доведе до извинение.
По време на преговорите за Брекзит след референдума през 2016 г., въпреки дълбоките опасения в МВФ относно демократичното решение на Обединеното кралство, отношенията с тогавашния министър на финансите Филип Хамънд винаги са били положителни. Той беше подпомогнат от Марк Карни, управител на централната банка на Англия от 2013 г. до 2020 г. и доминираща фигура, която вдъхваше увереност, че Обединеното кралство няма да бъде източникът на глобална финансова нестабилност.
Политиките на Тръс и Квартенг не се котират добре и у дома и не намират подкрепа в икономическата общност. Бунт на членове на парламента от управляващата Консервативна партия по време на тяхната високопоставена годишна конференция принуди Квартенг да се откаже от плановете за намаляване на данъчните ставки за най-добре платените работници. Централната банка на Англия беше принудена да спаси пазарите на облигации със спешен пакет от 65 милиарда паунда, за да предотврати разпространението на срива на пазара на облигации.
„Банката на Англия спечели известно време на правителството, за да преосмисли плановете си“, пише в бележка Жил Моек, главен икономист на AXA SA. „Вече няма никакъв толеранс към правителствата, които предприемат големи и постоянни намаления на данъците. Инвеститорите не вземат насериозно тези, движени от надежда за „икономически чудеса“.
Възможно е Kwarteng да премине в офанзива, отбелязвайки щетите, които растящите лихвени проценти в САЩ и скок на долара нанасят на икономиките по света. Служители на Обединеното кралство изразиха опасения, че нарастващите разходи по заемите, подхранвани от действията на Фед, ще отнемат всички предимства на програмата за намаляване на данъците на Тръс и Квартенг.
По-вероятно е фокусът да бъде върху заплахата от зараза, идваща от Обединеното кралство, и натрапчивите паралели с времето, когато британският министър на финансите трябваше да преговаря за спасяване от МВФ. През 1976 г. МВФ одобри такъв пакет за Обединеното кралство - при условие, че Министерството на финансите увеличи спестяванията си под формата на по-високи данъци и съкращения на публичните разходи. Същия ден лейбъристкият министър-председател Джеймс Калахан провъзгласи смъртта на кейнсианската икономика.
„Мислехме, че можем да излезем от рецесия с харчене и да увеличим заетостта чрез намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи“, каза тогава Калаган. „Казвам ви съвсем откровено, че тази опция вече не съществува.“
Според Мартин Уийл, професор по икономика в Кралския колеж в Лондон и бивш член на комисията по лихвите на централната банка на Англия, уроците от 1976 г. изглежда са били забравени от сегашното поколение консервативни министри.
Вместо това те се присъединяват повече към „кейкизма“, популяризиран от Борис Джонсън, когато той беше премиер – принципът, че можеш да си вземеш тортата и да я изядеш. Контрастът с фискалната пестеливост от ранните години на Тачър е поразителен.
„Калахан го обобщи – обявявайки края на кейнсианството и заявявайки, че бюджетният дефицит има значение“, каза Уийл. „Може би това, което виждаме сега, е краят на идеите на Джонсън.“