Латвийските гласоподаватели са готови да свалят партия, която се харесва на руското население на нацията, от челното политическо място за първи път от повече от десетилетие, отслабвайки бивш съюзник на Москва в страната-членка на НАТО.
Проучванията показват, че Крисиянис Каринс, роденият в САЩ дясноцентристки министър-председател на Латвия, ще победи "Хармония", социалдемократическа партия, която представлява голяма част от рускоезичното малцинство в балтийската нация, на изборите в събота.
Гласуването подчертава нарастващото разделение в ЕС. В Латвия и други страни, които се откъснаха от тоталитарната прегръдка на Москва при падането на комунизма през миналия век, гневът от нахлуването в Украйна допълнително засилва подкрепата за евроатлантическата солидарност.
Те контрастират с популисти като унгарския премиер Виктор Орбан – и неговите десни съюзници в Италия – които използваха гнева срещу инфлацията и имиграцията и разпалиха анти-ЕС настроения, за да спечелят изборите тази година.
„Разбира се, инвазията на Русия в Украйна играе по-голяма роля, отколкото другаде“ в Латвия, каза по телефона Максимилиан Хес, базиран в Лондон сътрудник в Изследователския институт за външна политика. „Това е много повече в съзнанието на избирателите, отколкото например в Италия.“
Гласуването започва в 7 часа сутринта и приключва в 20 часа, последвано от екзитпол. Проучванията на общественото мнение показват, че докато партията на Каринс "Ново единство" има вероятност д спечели повече от една четвърт от 100-те места в парламента, той ще трябва да търси коалиция от пет партии, за да си осигури управляващо мнозинство.
57-годишният Каринс е роден в Делауеър - неговите родители са избягали от Латвия, когато страната е насилствено погълната от Съветския съюз след Втората световна война. След като получава докторска степен по лингвистика от Университета на Пенсилвания, той се завръща в Рига през 1997 г.
Министър-председателят на Латвия Крисиянис Каринс. Снимка: Bloomberg
Откакто руският президент Владимир Путин нахлу в Украйна през февруари, партията на Каринс е един от най-гласовитите защитници за затягане на санкциите на ЕС. Той призова НАТО да подсили източния си фланг, включително 214-километровата граница на Латвия с Русия.
Кабинетът му настоя да се въведе отново наборната служба, да се затвори границата за руски туристи, да се спре вноса на руски газ и да се снабди Украйна с оръжие и политическа подкрепа.
По време на неговото управление Латвия също събори 80-метровия съветски паметник в столицата, ядосвайки Москва, и обеща да премахне други.
„Атаката на Русия срещу Украйна постави либералните ценности – свобода, демокрация и върховенство на закона – под най-голямата заплаха след Втората световна война“, каза Каринс във "Фейсбук" през септември.
За сравнение "Хармония" спечели последните три избора, но ѝ бе попречено да вземе властта от коалиции от други политически сили. Основната партия, представляваща етническите руснаци, които съставляват около една четвърт от 1,9-милионното население на Латвия, „Хармония“ прекъсна връзките си с руската партия „Единна Русия“, която е съюзник на Путин, през 2017 г.
Тази година "Хармония" осъди нахлуването в Украйна и премахна от своята платформа всякакво споменаване на двете страни, което според нея е навредило на популярността й сред традиционните поддръжници.
„Това е основната причина, поради която не сме на първо място“, каза Иварс Заринс, кандидатът на "Хармония" за министър-председател, пред Latvijas Radio на 19 септември.
Все пак Латвия се бори с един от най-високите темпове на инфлация в Европа, над 20%, и бе засегната от прочистване на финансовия сектор и блокиранията от Covid.
Но тъй като войната повиши цените на храните и горивата, много избиратели виждат това като вина на Русия.
„Партиите в сегашното правителство изглеждат добре поставени“, каза Иън Бонд, бивш посланик на Обединеното кралство в Рига и директор на външната политика в Центъра за европейска реформа. „Те не са наказани за икономическите проблеми, защото Русия е обвинявана за това.“