МВФ и Барбадос се споразумяха за първия в историята заем от доверителен фонд за климата
Създаден е нов инструмент за подпомагане на държавите, уязвими от изменението на климата, след като премиерът Мотли разкритикува глобалната финансова система
14:40 | 29 септември 2022
Обновен: 17:17 | 29 септември 2022
Автор:
Ерик Ростън,Ерик Мартин
Международният валутен фонд и Барбадос се споразумяха за отпускане на заеми в размер на почти 300 млн. долара в помощ на засегнатия от ураганите карибски остров, включително за първия по рода си кредит по линия на нов инструмент за подпомагане на държавите да засилят защитата си срещу изменението на климата.
Сделката на ниво служители, която все още трябва да бъде одобрена от управителния съвет на кризисния кредитор, включва 183 млн. долара по новия фонд за устойчиво развитие (Resilience and Sustainability Trust, или RST), се казва в изявление на МВФ от сряда. Тя включва и 110 млн. долара по традиционния тригодишен разширен механизъм на фонда.
"Комбинираната програма за RST и EFF има за цел да постигне баланс между повишаването на устойчивостта към изменението на климата, като същевременно се фокусира върху продължаващите усилия на Барбадос за намаляване на публичния дълг и улесняване на капиталовите разходи за стимулиране на растежа", заяви Берт ван Селм, който ръководеше екип на МВФ на посещение в Барбадос през изминалата седмица.
Реформите, които Барбадос трябва да осъществи в рамките на доверителния фонд за устойчивост, ще включват приемането на мерки за стимулиране на инвестициите на частния сектор в устойчива на климатичните промени инфраструктура и в проекти за възобновяема енергия, каза Ван Селм. Промените ще бъдат тясно координирани със Световната банка и други международни партньори, каза той.
През последните години Барбадос беше засегнат от кризата, тъй като Covid-19 задържа туристите у дома, в резултат на което икономиката на най-източната карибска държава се сви с двуцифрени темпове през 2020 г.
От години Барбадос изпитва затруднения на фона на конкуренцията от страна на по-евтини карибски туристически дестинации, рушаща се инфраструктура и валута, обвързана с щатския долар. След като министър-председателят Миа Мотли встъпи в длъжност през 2018 г., тя реши да преструктурира балонизиращия се дълг на острова, който според изчисленията на правителството беше достигнал над 175 % от брутния вътрешен продукт.
Мотли използва обръщението си в ООН миналия четвъртък, за да поиска от лидерите да приемат по-приобщаваща глобална финансова архитектура, която да служи по-добре на мнозинството от днешните държави - членки на ООН. МВФ и Световната банка "вече не служат на целите, които изпълняваха през ХХ век", каза тя.
МВФ очаква да направи фонда оперативен на годишните си срещи през следващия месец и иска да започне с капитал от около 45 млрд. долара, заяви говорителят Джери Райс този месец. Страните кредитополучатели трябва да договорят традиционни заеми от МВФ, за да получат достъп до тръста.
В обръщението си към Общото събрание на ООН миналия четвъртък министър-председателката на Барбадос Миа Мотли поиска от лидерите да възприемат по-всеобхватна глобална финансова архитектура, която да служи по-добре на мнозинството от днешните държави - членки на ООН, повечето от които не са участвали в Бретън-Уудското споразумение от времето на Втората световна война, дало началото на Световната банка и Международния валутен фонд.
Такива многостранни институции "вече не служат на целите, които са изпълнявали през ХХ век", каза тя.
За да се справят с несправедливостта в световната финансова система, тя поиска от държавите да поискат промяна. Дългът трябва да съдържа клаузи, които освобождават от изплащане по време на природно бедствие или пандемия. Краткосрочният дълг трябва да бъде заменен с "поне 30-годишни средства", каза тя, като предложи за пример дългосрочния дълг от Първата световна война, който Обединеното кралство изплати едва през последното десетилетие.
"Следователно защо сега развиващият се свят трябва да се стреми да намери пари в рамките на седем до десет години, след като други са имали предимството на по-дълъг срок за изплащане на парите си?", попита тя.
По време на първия си мандат Мотли преструктурира дълга на Барбадос с цел да направи страната устойчива на разрушителни климатични събития. Подобно на други карибски държави, Барбадос е уязвим от засилващите се циклони и покачващото се морско равнище.
Само преди две седмици Барбадос изкупи обратно 150 млн. долара от облигации на стойност 531 млн. долара, дължими през 2029 г., и ги замени с по-евтин дълг, който носи гаранции за изплащане от Фонда за опазване на природата и от Интерамериканската банка за развитие. Това, както и обратното изкупуване на облигации в местна валута, освободи около 50 млн. долара, които Барбадос ще вложи в защита на кораловите рифове и други видове защита. Страната предложи и нова облигация, която позволява двугодишно спиране на изплащането ѝ в случай на нова пандемия.
Като алтернатива на глобалното статукво Мотли представи в речта си пред ООН така наречената Програма от Бриджтаун, разработена това лято в столицата на Барбадос от представители на гражданското общество и изследователи.
"Това е програмата, която говори за реформиране на архитектурата на Бретън Уудс. Ние помолихме и ще помолим държавите и хората да се присъединят към нея", каза тя.
Мотли похвали Дания, която миналия вторник обяви транш от 13 млн. долара, който ще помогне на развиващите се страни да се справят със загубите и щетите, свързани с последиците от изменението на климата. Тя изброи универсалните нужди, които се пренебрегват, включително образованието, широколентовия достъп и правото на банкова сметка.
"На държавите по света се отказва правото на достъп до кореспондентско банкиране, което оставя техните граждани и икономики да функционират като финансови парии в свят, който трябва да бъде глобално взаимозависим за движението на капитали", каза тя.
Мотли спечели втори мандат през януари с голяма преднина, след като успешно изведе икономиката на Барбадос от период на нестабилност. Нейната Барбадоска лейбъристка партия спечели всички 30 места в парламента. Речта ѝ през ноември 2021 г. пред преговарящите от ООН за климата в Глазгоу стана популярна, след като тя нарече ангажиментите на света по отношение на климата "в най-добрия случай безразсъдни, а в най-лошия - опасни".